Международна премия за млади български таланти и техния принос в междукултурния диалог
Младите хора имат
нужда от културата, но и тя има нужда от младите хора. Това е посланието на Международната
награда ПроАрте, чието второ издание завърши на 26 ноември с тържествено връчване
на наградите в римския университет „Сапиенца”. Наградата ПроАрте е включена в официалната
програма на събитията за Европейската година на междукултурния диалог 2008 и на Европейската
година на творчеството и иновациите 2009. Инициативата се провежда под патронажа на
Президента на Република Италия, на Министерството на културните ценности и дейности
и на Министерството на общественото образование на Италианското правителство.
Сред
наградените са проектът на Radio RAI за университетското „Радио Кампус”; международното
списание “The Scenographer”, сайта radiowebstereo и художникът, маестро Дучо Гуидоти,
който получи специалната награда за Творчество 2009. Част от наградите връчиха българският
консул в Рим, Мариана Бояджиева и Даниел Владимиров, директор на Българския културен
институт в Рим, тъй като в международната секция наградените са млади български участници.
Това са програмата „Такси” на БНТ и проекта „Социализация и популяризация на бюст-паметниците
в парк Борисова градина в София” с автор „Сдружение за културни инициативи”. Връчването
на премиите бе предшествано от изпълнението на италианския и българския химни и виедофилм
за уебсайта на проекта за Борисовата градина.
Представена бе специалната
премия на президента на Италианската Република, Джорджо Наполитано, с мотивацията
за наградите: „обмяна на мнения между младите” и „комуникацията на собствената история
и идентичност, чрез трайни знаци във времето за развитието на междукултурния дилог
с техните връстници в други страни и интеграцията в глобалната европейска система”.
Мотивацията
на премията за българските участници обяснява Микеле Виола, координатор
на международната верига Pro Arte: „Премията Pro
Arte е учредена с цел да подпомага междукултурния диалог. През настоящата 2009, обявена
за Европейска година на творчеството и иновациите, решихме да наградим България, заради
интеграцията на българската култура, с нейната културна традиция и исторически корени
в древна Тракия, и заради българските младежи, които очароваха комисията със своя
ентусиазъм. Освен това заради многото общи прилики с Италия, както и за оная културна
нишка, която ни обединява, базирана на креативността, спонтанността и желанието за
диалог”.
Тази наградата разкрива ли възможност за нови инициативи в културната
област между двете държави? Това не крайната фаза, а нова стъпка напред,
защото международната премия Pro Arte е стимул за един по-голям процес, който включва
европейски проекти и възможности за съвместни инициативи в името на междукултурния
диалог. Вече се работи по един археологически проект в Пловдив за реализацията на
университетски кампус. Това университетско селище ще бъде предназначено за чуждестранни
студенти, които могат да прекарват в него известно време, за да изучават българската
археология. Проектът се осъществява със сътрудничеството на други археологически обекти
в Италия, които са включени във веригата Pro Arte. В началото на другата година, проектът
ще стартира с участието на една италианска област и ще се реализира в Пловдив.
Вашето
послание към младите в Годината на креативността? Пожелавам на всички младежи
да не разпиляват своята енергия, а все повече да подобряват и увеличават своите познания,
да развиват своята креативност и интуиция. Освен това да се вслушват, но пожелавам
и на възрастните да се вслушват повече в младите и умеят да им дават съвети, защото
те имат много неща да ни дадат”.
Премиите бяха връчени на двете представителки
на „Сдружение за културни инициативи”: Атанаска Станчева и Дафина Бебелетова. Техният
проект представлява интерактивна уеб карта и информационна указателна табела за парк
Борисова градина с пояснения за бюст-паметниците в нея. Целта е да се популяризира
българската култура в европейското културно пространство. Как така, проектът за Борисовата градина тръгва от Вечния град? Атанаска
Станчева: „С
този проект ние кандидатствахме към програма „Култура” на Столична община, но не
беше финансиран. Разбрахме за наградата Pro Arte и наш колега присъства на нейното
представяне в София. Така, просто на шега, решихме да изпратим нашите документи,
в началото на ноември ни поканиха в Рим да направим презентацията на проекта. Това
е първият проект на вашето сдружение, защо избрахте да тръгнете с тази тема? Смятаме,
че паметниците са важна част от културната памет, още повече че тези паметници са
на видни личности от българската история и култура. Също така, защото разположението
на Борисовата градина е на централно място в столицата, където се събират множество
младежи от различни субкултури”.
Сдружението също е младо, тъй като е учредено
в началото на 2009 година. Но също така и амбициозно, тъй като основната цел е развитието
и популяризацията на българската култура и нейните ценности във всичките и аспекти,
а дейността е насочена най-вече към младите хора в България. Повече за участниците
и за духа в асоциацията говори Дафина Бебелетова:
„Нашата
асоциация е от седем студенти между 25 и 27 години и всички сме колеги историци -етнолози
от Софийския университет. Идеята на първоначалното ни събиране беше именно да представим
културата и част от историята и връзката по между им по начин, по-който да бъде разбран
най-вече от младите хора, които могат да направят същите стъпки в тази насока. Обедини
ни идеята да направим невидимите паметници видими.
Какви други проекти подготвяте? Настоящите
ни проекти са свързани със социализацията с археологически паметници. Става въпрос
за крепостта в Хисаря, която също е в доста жалко състояние в момента и няма достатъчно
голяма популярност да бъде съхранена, опазена и представена. Искаме да направим алеи,
дървени беседки с които да я направим по-известен туристически обект. Другият ни проект
е за шарената сол и ще се състои евентуално в Родопите, с. Солища, откъдето идва името
на самото селище.
Вашият проект попада в контекста на Годината на креативността
и в известен смисълпремира вашата креативност.Според
теб, какво е необходимо за подобряване на българския имидж в нова Европа? Какво българско
трябва да се покаже? Най-вече желанието на младите хора да помнят своята история
и култура и страстта как да ги покажат. А когато сам имаш страст към нещо и го правиш
с желание, ти предаваш автоматично това желание на всички около себе си. Показването
на паметници и обичаи само по себе си не значи нищо, ако не е направено с чувство.
А
като етнолог, познаващ добре българската душа, култура и традиция, кои са онези български
характеристики и качества, които днес трябва да бъдат възобновени и доказани, най-вече
от младите хора, които са лицето на България в нова Европа? Печелившите
качества, които ние притежаваме са най-вече в нашата адаптивност, в прагматизма, в
широко скроения начин на мислене и възприемане на културата и нейното представяне”.
Атанаска,
какво би пожелала ония български младежи, които желаят да реализират своите
идеи и креативност? „Да следват пътя който са избрали и да не се отказват.
Да пробват всякакви възможности, за да осъществят своите идеи”.