Послание на кардинал Тарчизио Бертоне до свещениците в Китай
Да се продължи по пътя на помирението вътре в католическата общност и на диалога с
гражданските власти: това е насърчението отправено от държавния секретар кардинал
Тарчизио Бертоне до свещениците от Католическата Църква в Китай. В послание по повод
Годината на свещеника, кардиналът призовава китайските презвитери да следват примера
на светеца от Арс, който „съумя да диалогира с всички, защото бе човек на молитвата”.
Кардинал Бертоне се спира и на плодовете на Писмото изпратено от Папата до Китайската
Църква през м.май 2007 г.
„Време е все още да се сее, а не да се събират плодовете”:
кардинал Бертоне цитира отец Матео Ричи, за да посочи ситуацията на Църквата в Китай,
две години след публикуването на Писмото на Бенедикт ХVІ до китайските католици. Все
още „не е дошъл моментът да се прави окончателен отчет”, подчертава държавният секретар.
Но, пише кардиналът, „въпреки продължаващите трудности, информациите пристигащи от
различни части на Китай сочат и знаците на надежда”. Цитирайки Писмото на Папата,
кардинал Бертоне насърчава свещениците да работят „за помирението вътре в католическата
общност” и за „почтителния и конструктивен диалог с гражданските власти, без да се
отстъпва от принципите на католическата вяра”. В отговор на настоящата църковна и
социално-политическа ситуация в страната, отбелязва кардинал Бертоне, „и за продължаването
по пътя на помирението и на диалога, всеки от вас трябва да черпи светлина и сила
от изворите на духовността”, т.е. от „Божията любов” и „безусловното следване на Христос”.
„Може би – пише още кардиналът – някой от вас е останал изненадан от Писмото на Папата
до Църквата в Китай”. Същевременно уверява свещениците, че „Светият Престол е в течение
на комплексната и трудна ситуация”, в която се намират. Именно „новите предизвикателства,
на които китайският народ трябва да отговаря в началото на третото хилядолетие”, казва
кардиналът, изискват от свещениците да се отворят „с доверие към бъдещето и да продължават
да живеят цялостно християнската вяра”.
Кардинал Бертоне подканя китайските
свещеници и верни да известяват Христос въпреки че са малко стадо, живеещо сред хора
„безразлични или дори враждебни към Бог и към религията”. Държавният ватикански секретар
препоръчва някои практични мерки, с които свещениците могат да дадат своя принос:
да посещават католическите и некатолическите семейства в селищата, да засилят усилията
за формирането на добри катехисти, да проявяват безкористната любов на Църквата и
още, да организират срещи, на които католиците могат да канят свои близки и приятели
не католици, за да бъдат по-добре запознати с Църквата и християнската вяра. В Евхаристията
и в Словото Божие сочи фундаменталния бином за силното евангелско свидетелстване.
Подчертава още, че Евхаристията „е тайнство на единението”. „Една наистина евхаристична
общност – пише – не може да се затвори в самата себе си, като че ли е самостоятелна,
а трябва да бъде в единение с всяка друга католическа общност”. Всяко отслужване на
Евхаристията, допълва, изисква единение „не само със собствения епископ, но и с Папата
и с целия Божи народ”.
Кардинал Бертоне окуражава китайските свещеници
да следват примера на свети Иван Мария Виане. Светецът от Арс, се чете в писмото,
„съумя да диалогира с всички, защото бе човек на молитвата: изкуството на диалога
на всички нива, се научава в диалога с Бог, в постоянната и искрена молитва”. По-нататък
в писмото се обръща към китайските епископи, призовавайки ги да полагат грижа за постоянното
формиране на клира и да насърчават пасторалната дейност за свещенически звания. И
още, да намират поводи за чести лични контакти със свещениците. Кардинал Бертоне насърчава
още йерарсите да работят за духовното помирение на сърцата, по-специално чрез инструментите
на единението и на сътрудничеството вътре в диоцезалната католическа общност. Писмото
завършва с пожеланието, животът на китайските свещеници „да бъде направляван винаги
от тези идеали на цялостно посвещаване на Христос и на Църквата, които вдъхновяваха
мисълта и дейността на светеца от Арс”. Йорданка Петрова