Монс. Джовани Тани, ректор на Папската Висша Римска семинария: формирането на семинаристите

Формирането на възпитателите в семинариите е истинско предизвикателство за нашето време. В това възпитателно усилие трябва да бъде призната първостепенната роля на църковния опит по пътя за звания. Това налага участието и на миряни в оценката на кандидатите за свещенство. На това се спира монс. Джовани Тани, ректор на Папската висша Римска семинария в интервю за в. Осерваторе Романо във връзка с Годината на свещеника.


Годината на Свещеника може ли да бъде повод за преразглеждане на възпитателните методи прилагани в семинариите?
Смятам, че възпитателните методи трябва непрекъснато да бъдат сверявани. През тези години се чувства засилено вниманието, извън и вътре в семинариите, към възпитанието за свещенство. Годината на свещеника е разбира се добър повод за завръщането и задълбочаването на доктрината за свещенството. Папата каза, че тази година трябва „Да помогне преди всичко на свещениците, а с тях и на целия Божи народ, да преоткрият и разбудят съвестта за необикновения и неотменим благодатен дар, който представлява свещенството за този, който го е получил, за цялата Църква и за света, който без реалното присъствие на Христос би бил загубен”. В нашата семинария, а мисля че е така във всички семинарии, програмите за тази година започвайки от духовните упражнения имат като съдържание размишлението за Христовото свещенство, за общото свещенство на всички верни и за сакраменталното свещенство. Не изключвам, че от работата през тази година може да изникне някоя нова идея за възпитателните пътища и методи.


Считате ли за необходима промяната на критериите за оценка на семинаристите?
През последните десетилетия, започвайки от Втория Ватикански събор, бяха уточнени много критерии за оценка. Йоан Павел ІІ в Pastores dabo vobis посочи четирите сфери на възпитание: човешка, интелектуална, духовна, пасторална. Човешката сфера е задълбочено проучена, също и с помощта на психолози и другите човешки науки. Не виждам необходимостта от промяна на критериите за оценка: необходимо е да бъдат изяснени добре и да бъдат прилагани в отделните случаи… Това, което считам за много важно е реализирането на едно истинско внимание към отделната личност, в един постоянен диалог, умеещ да осветлява, да мотивира и да коригира в атмосферата на сърдечност и на доверие. Ако един семинарист съумее да се постави в подобна ситуация, показва разположеност за възпитание. Разбира се, необходими са възпитатели на висотата на възпитателната задача: считам, че възпитанието на възпитатели е един от най-спешните раздели на семинариите, защото често пъти нашите младежи са белязани от субективизъм, правещ трудно послушанието и податливостта.


Възможно ли е да се представя на новите поколения примера за свещеническа святост на свети Жан-Мари Виане без да се изпада в обикновената почит?
Посрещнахме с радост указанието на Папата да гледаме на енорийския свещеник от Арс като на пример за свещеник. Вярно е, че неговият живот протича в културен контекст различен от нашия, но неговата святост подчертава фундаменталните ценности в свещеническия живот (молитвата, пълното посвещаване, обикновеното и ефикасно проповядване, изповедта и духовното ръководство, внимание към материалните нужди на хората), които впечатляват силно семинаристите. Миналата година посетихме Арс с дяконите в подготовка за тяхното ръкоположение: това бяха вълнуващи дни. Фигурата на свещеника насърчи всички, свещеници и семинаристи, наистина един истински духовен момент. Тази година нашата общност ще бъде придружена от една икона с лика на свети Иван Мария Виане и от неговите думи: „Свещенството е любовта на Исусовото Сърце”.


Според вас неотдавнашните скандали с някои свещеници, представени от медиите, отразиха ли се негативно върху младежите желаещи да станат свещеници? Как да се възстанови сред общественото мнение автентичната представа за презвитера?
Разбира се, тези факти продължават да впечатляват и да будят размисъл. Правят по-внимателен избора. Младежите знаят това, но когато изберат да постъпят в семинарията в тях надделява светлината и красотата на повика; понякога са другите, близки и познати, които ги контрастират казвайки, че „всички свещеници са такива”. Мисля, че мнението на хората посещаващи енориите и общностите, в по-голямата част е много позитивно по отношение на техните свещеници. За да се възстанови представата за свещеника в общественото мнение не виждам друг път освен познаването на валидни фигури на свещеници. Задача и отговорност за нас свещениците е да водим живот последователен с нашето призвание.
Йорданка Петрова