23 ноември, литургична памет на Свети Климент І. Бенедикт ХVІ: Църквата не е политическа структура

На 23 ноември, Църквата чества литургичната памет на Свети Климент Римски, третият приемник на Свети Петър, почитан още от първите векове на християнството като мъченик. На този голям Отец на Църквата Папа Бенедикт ХVІ посвети катехизиса по време на генералната аудиенция на 7 март 2007 г. По-специално Папата се спря на Писмото, което Свети Климент изпраща до Коринтяни, един документ предлагащ размишлението за идентичността на Църквата и за ролята на миряните.


„При управлението на Климент, понеже бе възникнал един не малък контраст между братята от Коринт, Църквата в Рим изпраща до тях „важно писмо, за да ги помири” и „да обнови тяхната вяра”: Бенедикт ХVІ цитира думите на Свети Ириней, за да подчертае колко е била важна тази намеса на Папа Климент. Един документ, в който верните са насърчени „към смирение и братска любов”. Едно писмо, в което за първи път в християнската литература е използван терминът „мирянин”, означаващ „член на Божия народ”. В това писмо Свети Климент подчертава, че членовете на Христовото Тяло са свързани без разлика:
 
„Ясното разграничаване между „мирянин” и йерархия не означава противопоставяне, а само органичната връзка на едно тяло, на един организъм с различни функции. В действителност Църквата не е място на обърканост и анархия, където всеки може да прави това, което иска във всеки момент: всеки в този организъм, чрез една разчленена структура изпълнява своято служение според полученото призвание”. 

Климент, продължи Папата, „обяснява ясно доктрината на апостолическата приемственост”, като сочи че „нормите, които я регулират, произтичат от самия Бог”. Всичко се върши „според волята на Бог”, пише Свети Климент. И тук, отбеляза Бенедикт ХVІ, е подчертано, че „Църквата има една сакраментална, а не политическа структура”:

„Църквата е преди всичко Божи дар, а не наше създание и затова тази сакраментална структура не гарантира само общия ред, но и това преимущество на Божи дар, от който всички имаме нужда”. 

Писмото, припомни Папата, завършва с една молитва за политическите институции. Така, „след преследванията, християните знаещи добре, че преследванията ще продължат, да не престават да се молят за тези власти, които ги бяха осъдили несправедливо”. Поводът, отбеляза Бенедикт ХVІ, „е преди всичко от христологичен ред: нужно е следователно да се молим за преследвачите, както това направи Исус на кръста”. Но, допълни, „тази молитва съдържа и едно поучение, определящо в течение на вековете отношението на християните към политиката и към държавата”:


„Молейки се за властите, Климент признава законността на политическите институции в реда установен от Бог; същевременно той изразява загрижеността властите да бъдат послушни пред Бог и „да упражняват властта, която Бог им е дал в мир, благост и милосърдие” (61,2). Управляващият властта не е всичко. Налице е едно друго господство, чиито произход и същност не са от този свят, а „свише”: това е Истината, в която и държавата трябва да се вслушва”.
 
jp/ rv