60 години Българска програма на Радио Ватикана. Архимандрит Георги Елдъров: "студената война" и Радиото на Папата

Повече от 20 години българската програма на Радио Ватикана се ръководи от Архимандрит проф. Георги Елдъров, който със своята ерудиция и енциклопедичност разширява хоризонта на предаванията, придавайки им по-социален и обществен отпечатък. Монсеньор Елдъров завършва богословски науки в Папския богословски факултет в Рим през 1947 г. Преподава в римските университети. Той е единственият българин богослов, който е консултант и експерт по време на Втория ватикански събор от 1960 до 1965 г. Архимандритския си сан получава на 19 юни 1966 г. в църквата „Сан Клементе“ при гроба на св. Кирил. През същата година постъпва в българската програма на Радио Ватикана:

*********
„Преди моето идване, ние се намирахме всъщинската „студена война” и българската секция също проявяваше такава нагласа в защита на позицията на Католическата църква, борба срещу настъплението на атеизма, защита на жертвите на комунизма и мъчениците за вярата, сред които много свещеници в затворите. Темите които засягахме бяха свързани повечето с този много усилен конфликт, който съществуваше между България, като комунистическа страна, и западния свят, където се намираше и Ватиканското радио. През цялото това време българската секция се ръководеше от отец професор д-р Йосиф Гагов, който беше живял в чужбина през целия си живот. Дошъл е на Запада като младо момче и затова неговите понятия бяха със западна ориентация. Такъв беше и тонът, който даваше на предаванията: ярки отговори на настъплението на атеизма в България. Първоначално имаше само едно предаване седмично, всяка неделя по обяд, и тогава католиците след неделната миса се струпваха да слушат радиото, което по онова време, разбира се, не беше позволено. След това предаванията се увеличиха, но до моето идване не бяха повече от три в седмицата. Отец Гагов почина през 1967г. и тогава аз поех цялата длъжност.


Кое беше първото нещо, което направихте, променили се с нещо редационната линия и организацията на програмата?
Първото беше да съгласуваме предаванията с резултатите от Втория Ватикански събор. Аз бях участник на Събора, като перитус, специалист при разработката на различни документи, и тези решения трябваше да бъдат приложени, популяриризани и обяснени сред българското общество. Тогава в Църквата царуваше нова атмосфера. Йоан ХХІІІ, Папа Ронкали, беше вече поел ръководството на Универсалната църква и даде нов акцент в отношенията между България и Ватикана, Рим и папството, като човек , който се е калил десет години в България преди да стане папа, това беше от голямо значение също и за духовната политика, която трябваше да водим с България. Смятям, че ръководените от мен предавания, се различаваха с това че бяха по-отворени за диалог, разбиране, имане предвид и другата гледна точка. През 1988г. Бончо Асенов, в своята книга посветена на диверсиите на чуждите радиопредавания, признава че в предаванията на Радио Ватикана, с ръководител Георги Елдъров, не се правят никави нападки нито срещу България, нито срещу социалистическия строй, но не се за одобрение, понеже внасят надежда сред българските слушатели, че нещата ще се променят и че те не са забравени от Запада, от Папата от католическия свят и че един ден ще настъпят промени”.
 
А в духовно отношение, къде беше поставен акцента?
Главно върху дейността на Папата и присъствието на Църквата във всички сектори на обществения живот. Ние не се ограничавахме само до присъствието на Църква в култа, богослужението и литургиката, а също и в политиката, културата, изкуството и изобщо в цялото общество.

Имахте ли специални рубрики?
Имахме рубрики посветени на България и Католическата църква, Ватикана и България с фихуи от онова време, както и нов катехизис, който да отговаря на вероучението след Втория Ватикански събор и представянето на доктринални въпроси в една по-нова светлина, която да има предвид нагласите на новото общество и на живия човек, а не на хората от далечното минало и от времето на Тридентския събор.
 
В този период вие също и визитатор - делегат на Светия Престол за българите извън България, което означава много контакти с българите в чужбина и дори с дисиденти. Имаше ли сред тях сътрудници на Радиото?
Не бяха много, но сред тях бих посочил Христо Огнянов, който беше водеща личност в интелектуалният живот на българите в чужбина. Той имаше една серия от предавания „Наука и религия”, също така „Българските писатели и религията”. Между другото, той ми помогна да преведем оригиналния текст на енцикликата на Йоан Павел ІІ за „Славянските Апостоли” Кирил и Методий, което беше голямо дело и което стана официалния превод на енцикликата. Освен това г-жа Златка Керемидчиева, която известно време бе също говорителка и редакторка в радио Свободна Европа. През последните години, сред външните сътрудници беше и известния историк Светлозар Елдъров, който направи няколко серии предавания, посветени на моменти и личности от българо-католическата история. Например, Петър Парчевич, Петър Богдан Бакшич, както и момента на Унията, Чипровското въстание, на изселването на Банатските българи и т.н”. Докато аз ръководех програмата нямаше още много семинаристи, но някои от тях помагаха, като Ангел Косатев. Няколко предавания има и Георги Йовчев, настоящия Софийско-Пловдивски епископ".


dg/ rv