60 години Българска програма на Радио Ватикана: мост между Изтока и Запада

На 21 ноември Българската програма на Радио Ватикана навършва 60 години! Въпреки годините си тя е запазила своя младежки дух и ентусиазъм. И най-вече вяра в доброто, истината и справедливостта. Този дух си корени от присъствието на първите свещеници ръководили програмите: Йосиф Гагов и отецът пасионист Иван Софранов, който е „двигателят“, за каноничният процес по беатификацията на Никополският епископ Евгений Босилков, обявен за Блажен от Йоан Павел ІІ през 1998 г. и първия мъченик за вярата в страните от бившия Източен блок, издигнат към небесните олтари.

Българската програма е част от „федерацията” програми на Радио Ватикана и като всяка една от тях е изразител и представител на своите национални, географски, политически и религиозни характеристики. „Малкото ООН“, както е наричано още Радиото на Папата, всеки ден излъчва емисии на 40 езика. В този конгломерат Българската секция има специфична мисия – да бъде мост между Запада и Изтока. В този смисъл, всяко предаване е тухла в този мост, за да може страната ни отново да заеме своето подобаващо място сред европейското семейство от народи, а европейците да преоткрият българския дух, способности и култура.

До 1989 г. функциите на Българската секция на Радио Ватикана са насочени като духовна подкрепа не само за католиците, а и за всички българи по време на комунистическия режим. Това е времето на преследвания срещу католиците и на информационно затъмнение. Затова и предаванията на Радио Ватикана тогава могат да се нарекат „дисидентски“, наред с българските програми на „Дойче веле“, „Би Би Си“ и „Свободна Европа“.


През последните 20 години България се променя, което неминуемо наложи промяна в характера на програмата: не в подкрепа на една преследвана Църква, а неин спътник в нелекия път на демократичните процеси. Българската програма се стреми да стимулира обновителния процес в българското общество и гражданското възпитание на християните. Особено внимание отделяме на диалога с другите Църкви и религии, както и на български политически, обществени и културни представители, преминаващи през Рим в контекста на една християнска Европа, изправена пред предизвикателството на релативизма.

Една медиа, колкото и да е неутрална, винаги отправя някакво послание към хората. Българската програма се стреми да стимулира не само католиците, а всички християни, да свидетелстват християнската вяра в политическата, икономическата, научната и други сфери на обществения живот, като дава един християнски прочит на съвременния свят. Защото мирът, справедливостта , социалната хармония и пълната реализация на човека са ценности, които са част от хуманизма и мисията на Църквата.

Новото време поставя и нови изисквания. Неслучайно в европейските политически програми все повече намират място теми, които не могат да пренебрегнат мнението на Църквата: етиката, морала, абортите, евтаназията, биотехнологиите, достойнството на човека, мирът и съжителството между народи и религии. Църквата не може да мълчи по въпроси, засягащи основни ценности, като човешкия живот, семейството и религиозната свобода, етиката в икономиката. Актуалната международна обстановка подсказва, че се променя отношението към религията. Затова ние се обръщаме и към слушателите некатолици, но които наричаме хора с добра воля, защото към тях са отправени и общочовешките и морални послания на Папата и Универсалната църква.

Бъдещето на българската програма на Радио Ватикана? Сигурен съм, че ще е добро, защото ватиканската информация е уникална, но има универсален характер, освободена е от интереси и е чувствителна към нуждите и безпокойствата на времето. За разлика от някои международни радиоколоси, които решиха да закрият българските програми, Радио Ватикана може да даде сериозен принос не само в религиозното формиране на вярващите, а и да дава духовни и етически ориентири по дългия път на демокрацията. Още повече, че днес християните в България трябва да почувстват не само своята отговорност, но и своя огромен духовен потенциал, за да бъдат активни строители за по-добро и по-справедливо бъдеще.

Димитър Ганчев,
ръководител на Българската програма