Бенедикт ХVІ пред Cor Unum: да се свидетелства Христовата любов означава също да се
защитават истинските човешки права
Главната цел на работещия в сферата на милосърдието е да прави видим милосърдния Лик
на Бог, който желае да спаси човека във всички негови земни и духовни измерения, да
защитава истинските човешки права и да разбужда съвестите: това подчерта Папа Бенедикт
ХVІ днес, приемайки участниците в пленарната асамблея на Папския съвет „Cor Unum”,
имаща за тема “Образователни курсове за дейците на милосърдието”.
Мисълта
на Папата е отправена преди всичко към многобройните верни, които „във всяка част
на света отделят време и сили като свидетелстват любовта на Христос, Добрият самарянин,
който се навежда над нуждаещите се в тялото и духа”. Припомняйки, че „милосърдието
принадлежи на самата природа на Църквата” той подчерта, че „в своето спасително известие
тя не може да се абстрахира от конкретните условия на живот на хората, сред които
е изпратена”:
„Да се работи за подобряването им засяга живота и самата
мисия на Църквата, защото Христовото спасение е интегрално и засяга човека във всички
негови измерения: физическо, духовно, социално и културно, земно и небесно. Именно
от това съзнание са родени в течение на вековете много църковни организации и структури
целящи издигането на личността и на народите, давали и продължаващи да предлагат неотменим
принос за изграждането, хармоничното и интегрално развитие на човешката личност”.
Част от „свидетелстването на Христовата любов” е приносът за „изграждането
на един справедлив ред в обществото” както това правят много верни в икономическата,
социалната, законодателната и културната области и „участвайки лично в обществения
живот” предвид общото благо:
„Не е задача разбира се на Църквата да се намесва
пряко в политиката на държавите или в изграждането на структури или подходящи политики.
Църквата с известяването наЕвангелието отваря сърцето за Бог и за ближния
и разбужда съвестите; чрез силата на своето известие защитава истинските човешки права
и работи за справедливостта. Вярата е една духовна сила, която просветлява разума
в търсенето на един справедлив ред, освобождавайки го от винаги присъстващия риск
да бъде ‘заслепен‘ от егоизма, интереса и властта”.
„В действителност,
както показва опитът – допълни Папата – и в по-развитите от социална гледна точка
общества, милосърдието е необходимо”:
„Служението на любовта никога
не е излишно, не само защото човешката душа има винаги нужда освен от материалните
неща и от любовта, но и защото има ситуации на страдание, на самота, на нужда, които
изискват лично посвещаване и конкретни помощи”. Тази трябва да бъде
главната цел на този, „който работи вътре в църковните организми занимаващи се с инициативи
и дела на милосърдието”:
„да прави да бъде познат и почувстван милосърдният
Лик на небесния Отец, защото в сърцето на Бог Любов стои истинският отговор на най-дълбоките
очаквания на всяко човешко сърце. Колко много е необходимо за християните да държат
погледа си насочен към Христовия Лик! Само в Него, истински Бог и истински човек,
можем да съзерцаваме Отца и да почувстваме неговото неизмеримо милосърдие!” „Християните
– заключи Папата – знаят, че са призвани да служат и да обичат света, без да бъдат
‘от света’… до върховния дар на самосебе си”: този е „пътят, който всеки трябва да
извърви, ако иска да следва логиката на Евангелието и да свидетелства любовта на Христос”.