Публикувана е Апостолическата конституция за за англиканите желаещи да се присъединят към Католическата Църква: "нов път в икуменическите отношения"

“Anglicanorum coetibus” – така се нарича Апостолическата конституция за приемането на англикани в лоното на Католическата църква, която бе публикувана днес. Апостолическата конституция „разкрива нов път за насърчаване единението между християните и същевременно признава различния израз на общата вяра”, се чете във ватиканска нота. Документът, подписан от Бенедикт ХVІ на 4 ноември т.г., съдържа 13 члена, както и серия от допълнителни норми, подготвени от Конгрегацията за доктрината на вярата.

Апостолическата конституция “Anglicanorum coetibus”, подчертава ватиканската нота, отговаря на многобройните молби към Светия Престол, отправени от групи англикански свещеници и вярващи, имащи желанието „да влезнат в пълно и видимо общение с Католическата църква”. Не става въпрос за „инициатива на Светия Престол”, уточнява нотата, а за „благороден отговор „ на Папата и „законните въжделения на тези англикански групи”.

Учредяването на тази нова структура, продължава нотата, „отговаря на пълната хармония с усилията в икуменическия диалог, който продължава да бъде приоритет за Католическата църква”. „Влизането на тези англикански групи в пълно общение с Католическата църква” ще стане посредством Персоналните Ординариати, като ще бъдат запазени специфичните елементи, характеризиращи духовното и литургично англиканско наследство”. Освен това, ватиканската нота изтъква, че предвидена в Конституцията възможност и за присъствието на някои встъпили в брак свещеници в Персоналните Ординариати, „ по никакъв начин не означава промяна в дисциплината на Църквата, засягаща свещеническия целибат”, който Втория Ватикански събор определя като „знак и същевременно стимул за личното милосърдие, радостно известяващ Царството Божие”.

Преди всичко, Апостолическата конституция постановява учредяването на Персонални Ординариати за желаещите англикани да влязат в пълно общение с Католическата църква. В член 1 се казва, че тези Ординариати „ще бъдат учредени от Конгрегацията за Доктрината на вярата в териториалните граници на една определена Епископска конференция”. Те имат статута на юридическа личност и са формирани от миряни, свещеници и богопосветени, които „първоначално са принадлежали към Англиканската общност, а сега са в пълно общение с Католическата църква”. Ординариатите са подчинени на Конгрегацията за доктрината на вярата и на другите ватикански ведомства, според техните компетенции (член 2).

Ординариатът има правото да чества Евхаристията и другите Тайнства, според присъщите литургични книги на англиканската традиция, одобрени от Светия Престол”, за да може по този начин да се съхранят живи духовните, литургичните и пастирски традиции на Англиканската общност (член 3). Персоналният Ординариат бива поверен на пастирската грижа на един Ординарий избран от Папата, имащ редовна, викарий на и персонална власт (член 4-5).

Повече за съдържанието и новостите, която внася Апостолическата Конституция, обяснява отеца йезуит Джанфранко Гирланда, ректор на Папския Университет Грегориана:

"Главното значение на този документ е загрижеността на Бенедикт ХVІ, която отговоря на многократно отправеното искане не само от отделни вярващи, а и от групи от Англиканската църква заедно с техните пастири, епископи и свещеници, да възстановят пълното общение с Католическата църква. Важността на това събитие се състои във факта, че искането е отправено от тези вярващи. Затова, Папата учреди едно юридическо средство, чрез което тези групи да бъдат приети в Католическата църква, запазвайки своята духовна, литургична и пасторална традиция. Това са така наречените Персонални Ординариати, които им позволяват да са част от Католическата църква без да създават една „малка църква” в лоното на Католическата църква.

Защо бе избрана формата на Персоналните Орданариати?
Защото е една гъвкава форма. Това не е новост, защото съществуват Военните Ординариати и донякъде са сходни. Разликата между тези два ординариата е, че докато във Военните Ординариати съществува една съвместима власт между военния ординарий и локалния епископ, то в Персоналния Ординариат за англиканите не съществува тази съвместима власт, а вярващите – както миряните така и богопосветените и свещениците – формират практически Божия народ от един църковен окръг. Това е аналогия на локалната църква, но с персоналната юрисдикция на Ординария, който ръководи Ординариата от името на Папата. Това означава, че Ординариата има една редовна власт, но я упражнява не от свое име, а от името на Папата.

Какво се променя в правилото за целибата?
Не е новост факта, че встъпили в брак англикански служители желаят да бъдат ръкоположени за свещеници в Католическата църква, оставайки женени. За това още от понтификата на Йоан Павел ІІ съществува една наредба. Главното правило остава църковния целибат, но се допуска на базата на обективни критерии, които ще бъдат разглеждани един по един. Също и на базата на нуждите, ординария на един Ординариат може да поиска от Светия Отец ръкополагането на встъпили в брак мъже. Но това е само едно изключение: главното правило остава целибата. Англиканските епископи встъпили в брак, които искат общението с Католическата църква, не могат да бъдат въздигнати в епископски сан, а само ръкоположени за свещеници, тъй като ако бъдат въздигнати в епископски сан това би било в противоречие с цялата традиция, не само на Католическата църква, а и с тази на Източните и Православните църкви.


Какво е икуменическото значение на това събитие?
Предимно в резултата от дългият път на отношенията между Католическата и Англиканската църква, който подтикна тези групи към размишление: узряването на онзи аспект от християнската вяра, който смята за необходим присъствието на един обединяващ център учреден от Исус Христос, а именно Светипетровия наследник. В това трябва да се види преди всичко израстването във вярата, а не само като един чисто формален факт или неудовлетвореността от принадлежността към Англиканския съюз. Това израстване е част от Първенството на Папата и неговото значение, като пазител на апостолската традиция".

Допълнителни Норми
Към новата Апостолическа Конституция за англиканите желаещи да влезнат в пълно общение с Католическата църква са прибавени и Допълнителни Норми. В тях преди всичко се подчертава, че Ординария, който може да бъде епископ или свещеник, е назначен от Папата и е член на съответната Епископска конференция. В упражняването на своите задължения Ординарият трябва да подържа тесни връзки с епископа на диоцеза. Ординарият, който може да създава териториални деканати, има правото да назначава в Ординариата англиканските свещеници влезнали в пълно общение с Католическата църква. От друга страна, вярващите миряни от Англиканската църква, след Изповядването на Вярата и приемането на първите Тайнства, трябва да бъдат записани в съответния регистър на Ординариата.


Член 6 от Допълнителните Норми разглежда статута на клира. „Като се има на предвид традицията и англиканския църковен опит - се чете в Конституцията – Ординария може да отправи искане към Светият Отец за допускането до свещеническо ръкоположение в Ординариата на встъпили в брак мъже, след процес базиран на обективни критерии и нуждите на Ординариата”. Тези критерии ще бъдат определени от Ординариата след консултация с локалните епископи и одобрени от Светия Престол. Онези, които са били ръкоположени за свещеници в Католическата църква и в последствие са се присъединили към Англиканския съюз не могат да бъдат допуснати до свещенството. Освен това Допълнителните Норми установяват, че „англиканските свещеници, които се намират в нередовно семейно положение не могат да бъдат допуснати до Светите Ордени на Ординариата”.

Член 10 установява правилата за формацията на клира на Ординариата. Тази формация трябва да се развива „в пълна хармония с католическата традиция в онези аспекти с особена стойност от англиканското наследство”. Ординария може да приеме като семинаристи „онези вярващи, които са част от една персонална енория на Ординариата или които идват от Англиканската църква и са установили пълното общение с Католическата църква”. Кандидатите за свещенство ще получават тяхната богословска формация „заедно с другите семинаристи в една семинария и богословски факултет, на базата на установените споразумения между Ординариата и деоцезалния епископ или заинтересуваните епископи”. На англиканските епископи е посветен член 11 от Допълнителните норми. „Едни англикански епископ встъпил в брак може да бъде назначен за Ординарий. В този случай е ръкоположен за свещеник в Католическата църква и упражнява в Ординариата пасторалното и сакраменталното служения с пълна юридическа власт”. Едни англикански епископ, който принадлежи на Ординариата може да бъде канен на участва на срещите на Епископската конференция на съответната територия. Последните членове от Допълнителните Норми на Апостолическата Конституция „Anglicanorum Coetibus” разглеждат въпросите за Управителния съвет, Пасторалния Съвет и персоналните енории.

svt/ rv