Бенедикт ХVІ: "Онзи който има присърце Европа, трябва да цени и закриля християнското наследство". Апел за останалите без дом от войната в Шри Ланка

Зачитане на човешките права, справедливо политическо разрешение за все още съществуващите проблеми, подкрепа от международната общност. Този е апелът отправен от Бенедикт ХVІ за Шри Ланка, шест месеца след приключването на конфликта в тази държава. Апелът на Папата беше отправен в края на генералната аудиенция провела се в Аула Павел VІ във Ватикана, на която взеха участие повече от 9 хиляди поклонници. Катехистичната беседа беше посветена на монашеското общество от Клюни, с която Папата подчерта ролята на християнството в оформянето на европейската идентичност и по-особено в „зачитането на човешката личност” и закрилата на „безценният дар на мира”.

Духовност и хуманност. Независимо дали става въпрос за подобряване на литургията или развитие на земеделието, разпространяване на богатството на молитвата или това на културата, практикуване на милосърдието към бедните или възпитанието на децата. Главни действащи лица в тази внушителна социална и религиозна революция са изградените през Средновековието около 1200 манастира от Монашеското общество на Клюни. Едно невероятно голямо движение, като се има предвид епохата в която се ражда, което обновявайки живота в манастирите, обнови и живота на целия континент, според онази ефикасна бенедиктинска духовност, от части вече замряла, отбеляза Бенедикт ХVІ. В контекст – около Х век - белязан от варварските нашествия, „бедността и зависимостта на абатствата от локалните владетели, тази революция започна от вътре, от сърцето”, посочи Папата:


„Клюни беше душата на едно дълбоко обновление на монашеския живот, отвеждайки го до неговото начално вдъхновение. В Клюни се възстановява спазването на Правилото на свети Бенедикт, с корекции направени в миналото от някой реформатори. Преди всичко се е търсело да се гарантира централната роля на Литургията в християнския живот”. 

Значението отдадено на Литургията, посочи Бенедикт ХVІ, е било голямо защото „монасите от Клюни са били убедени, че чрез нея се участва в небесната литургия”. Изкуство, литература и сакрална музика се използват, за да украсят и направят по-тържествени ритуалите. Тази дълбока духовност – която много скоро, благодарение на насърчението на папите и владелите, изгражда една „мрежа” от привърженици и последователи - разпростря своите облаги и върху универсалната Църква. Бенедикт ХVІ посочи, че в онзи период „две са били основните злини, които са тревожили Църквата: симонията, т.е. продажбата и покупката на свещени санове, и неморалността на клира”:

„Абатите от Клюни с тяхната духовна авторитетност и монасите от Клюни, които стават Епископи, някой от тях дори Папи, са главните действащи лица на това духовно обновление. И плодовете на това обновление не липсват: целибата при свещениците отново започва да бъде ценен и живян, в приемането на свещените санове се въвеждат по-прозрачни процедури”.


Благодарение на този монашески орден, към обновлението на Църквата се присъединява и социалното пробуждане. Монасите стават свидетели на едно силно „усърдие в милосърдието” създавайки две важни институции. Бенедикт ХVІ отбеляза, че това са така наречените „помирение Божие” и „мир Божи”, които се противопоставят на разпространеният за епохата „дух на отмъщение” и допринасят за „дългите периоди на мир” и зачитане на свещените места:
 
„По този начин в съзнанието на европейските народи укрепва онзи дълъг подготвителен процес, който ще доведе до все по-ясното признаване на двата основни елемента за изграждането на обществото, т.е., стойността на човешката личност и първостепенното благо на мира”. 

Бенедикт ХVІ завърши своята катехистична беседа отбелязвайки, че „преди хиляда години, когато процеса на формиране на европейската идентичност беше в пълното си развитие, духовността на Клюни, разпространена в Италия, Франция, Испания, Германия и Унгария „даде своя важен и безценен принос”:
 
„Общността от Клюни постави на първо място благата на духа; насочи вниманието си към Божиите неща и първенството на Бог; вдъхнови и подпомогна инициативи и институции за насърчаване на човешките ценности; възпитаваше в духа на мира. Скъпи братя и сестри, нека да се молим, за да може всички онези, които имат присърце истинския хуманизъм и бъдещето на Европа, да успеят да преоткрият, оценят и защитават богатото културно и религиозно наследство от тези векове”. 

Преди последният благослов Бенедикт ХVІ поздрави офицерите и служителите от Финансовата Полиция от казармата на Копито, близо до Акуила, превърнали се в „опорна точка за населението”, по време на земетресението в Абруцо през месец Април т.г.

Накрая Бенедикт ХVІ припомни трагедията на бездомните в Шри Ланка и тяхната ситуация на нищета, шест месеца след края на кървавия конфликт в страната:

„Отправям апел към всички граждани да положат усилия за едно дълготрайно и бързо помирение, в пълно зачитане на човешките права и едно справедливо политическо разрешение на предизвикателствата пред които е изправена страната. Призовавам международната Общност да работи за удовлетворяване на хуманитарните и икономическите нужди на Шри Ланка, и издигам моята молитва към Дева Мария от Маду, за бди винаги над тази страна".


svt/ rv