Папата се моли вярващите от всички религии да диалогират, за да покажат че Божието име означава мир

В молитвеното намерение за месец ноември Светият Отец Папата се обръща към всички мъже и жени в света, особено към носещите политическа и икономическа отговорност, да не отслабват своя ангажимент за опазване на сътворението. Във второто молитвено намерение, мисионерското, Бенедикт ХVІ иска от верните от различните религии да се ангажират в диалога, свидетелствайки, че Божието име е носител на мир. Иска да се ангажират за преодоляването на бариерите на неразбирателствата предвид общото благо.


Коментирайки общото молитвено намерение заслужава внимание посланието, което Бенедикт ХVІ изпрати до Вселенския патриарх Вартоломей І през 2007 г. по повод откриването на VІІ-я симпозиум за религия, наука и околна среда. В него Светият Отец подчертава, че защитата на околната среда, насърчаването на трайното развитие и вниманието към климатичните промени са предмет на голяма загриженост за цялото човешко семейство. Никоя нация, нито икономическа власт, казва Папата, не трябва да пренебрегва етическите измерения свързани с цялостното икономическо и социално развитие. Научните проучвания показват все по-ясно, че вредната човешка дейност в дадено място или район може да има последствия на световно ниво. Ако е вярно, казва още Папата, че развиващите се страни не могат морално да възстановят грешките направени от други в миналото, продължавайки да влошават околната среда, също така е вярно, че високо развитите индустриализирани страни трябва да споделят „технологичния прогрес”. Взаимозависимостта между икономическата и социалната дейност в държавите изисква международна солидарност, сътрудничество и постоянни усилия във възпитанието. Това са принципи, подчертава Папата, които движението за Религия, Наука и Околна среда смело защитава.

В друго послание, това до проф.Мери Ен Глендън, председател на Папската академия за социални науки, от 28 април 2007 г. Бенедикт ХVІ подчертава, че главната задача на тази академия е свързана с околната среда и трайното развитие. Международната общност признава, че световните ресурси са ограничени и че е дълг на всеки народ да постави на практика политики целящи защитата на околната среда с цел да предотвратят разрушенията на природните богатства, чиито плодове са необходими за благото на човечеството. Специално внимание трябва да се обръща, казва още Папата, към бедните страни, които заплащат най-високата цена от разрушението на околната среда. В посланието за Световния ден на мира 2007 г. Папата подчерта, че „разрушението на околната среда, нейното безотговорно или егоистично ползване увеличават конфликтите и войните, защото те са плода на нечовешката концепция за развитието. В отговор на предизвикателствата за защита на околната среда и на трайното развитие, казва Папата, ние сме призвани да насърчаваме „съхраним моралните условия за една автентична „човешка екология”. От друга страна това изисква отговорни отношения не само със сътворението, но и с нашия ближен в пространството и във времето и със Създателя.

По другата, мисионерската тема, ще спрем внимание на посланието, което Бенедикт ХVІ изпрати до епископа на Асизи, Доменико Сорентино, по повод 20- годишнината от проведената в Асизи междурелигиозна молитвена среща за мир. Историята, казва Папата, познава тъжния феномен на религиозните войни. Но ние знаем, продължава, че тези прояви на насилие не могат да бъдат приписвани на религията като такава, а на културните ограничения на тези, в които тя е живяла и се е развивала във времето. Същевременно, колкото повече назрява религиозното чувство, толкова повече то насърчава сред вярващите разбирането, че вярата в Бог, Създател на вселената и Отец на всички, не може да не насърчи сред хората връзки на универсално братолюбие. Наистина, свидетелства за съществуващата дълбока връзка с Бог и етиката на любовта са видими във всички големи религиозни традиции. Срещата организирана в Асизи от Божия раб Йоан Павел ІІ постави акцента върху значението на молитвата във възпитанието в мир. Ние съзнаваме, пише още Папата, че пътят към фундаменталното благо е труден и понякога погледнато по човешки безнадежден. Мирът е ценност, в която се преплитат многобройни елементи. За неговото изграждане важно значение имат културата, политиката и икономиката. Но на първо място мирът трябва да бъде изграждан в сърцето. Именно там чувствата могат да го подхранват или напротив, да го застрашат. Сърцето на човека е мястото, където Бог може да се намеси.

jp/ rv