Вратите на греха: Консумизмът- новото име на лакомията

„Лакомията е порокът, който никога не престава. Тя е онзи порок, който с напредването на възрастта все повече нараства” (Карло Голдони). Лакомията е порок, който няма възраст, защото на всеки един от нас е трудно да устои пред многобройните лакомства, които всекидневно ни се предлагат, отказвайки се понякога дори от едно здравословно и хранително ястие. Гръцкият историк от ІІ-І век пр. Христос Плутарх казва, че е трудно да се дискутира със стомаха, защото той няма уши, за да те чуе”. Именно с тази фраза, известният френски баснописец Лафонтен завършава историята за славея, който се опитва да убеди ястреба да го освободи, карайки го да чуе неговия глас.

Както вече беше отбелязано за предишните пороци, също и лакомията в действителност е дегенерирането на една положителна реалност. В този случай става въпрос за прехраната, която е един от основните фактори за оцеляването на човека. Реалност, която човек може да контролира, калибрира и превърне от чисто физиологично действие в символично събитие. В този контекст германският философ материалист, Лудвиг Фоербах, отбелязва че „човекът, вдъхновен от етиката и разума, смята стомаха не за животински, а за човешки орган”. Същият този философ през 1850 година в едно известно за епохата списание пише знаменитата фраза, която в последствие ще предизвика не малко скандал. А именно: „Човек е това, което яде”.

В действителност, за всички цивилизации храната е отличителният знак за същността и живота на човека, за неговите удоволствия и скърби, в любовта и омразата (нека само да си помислим например за отровите). Също и днес събития като раждания, сватби, кръщения са чествани с тържествени банкети. В много култури дори и смъртта е придружавана от заупокойни трапези, така наречените панахиди. В нашето модерно общество доста популярни са така наречените работни закуски, обяди или вечери. Малко са онези, които знаят че известният автор на романа „Граф Монтекристо”, Александър Дюма баща, е също и автор на „Голям речник по готварство” (1873), чийто първи думи са: „Раждайки се, човек получава от своя стомах заповедта да се храни три пъти на ден, за да си възвърне силите отнети му от работата, но често пъти и от мързела”. Следователно за човека храната е извор на живот.

В своята творба Questio disputata ХVІ (чл.1), посветена на лакомията, Тома Аквински, отбелязва че „човек трябва да се храни така както е най-подходящо за да подържа тялото си, за благосъстоянието на живота и за фамилиарността с онези с които съжителства”. По този начин се подчертават всички положителни, физически и символични цели на прехраната. Прав е бил френският политик и гастроном Брият-Саварин, когато е казвал: „Животните се хранят, човекът яде, мъдрият обядва”. И продължава сочейки една от основните социални характеристики на прехраната трагично вярна дори и за най-бедните страни: „Съдбата на народите зависи и от начина, по който те се хранят”.

В книгата „Една стая цялата за себе си” (A room of one's own 1929), английската писателка Вирджиния Уолф отбелзва: „човек не може да мисли добре, да обича добре, да спи добре, ако не е ял добре”. Но крачката от нужната и пристойна за човека прехрана към порока на ненаситната лакомия е изразана в една латинска поговорка предавана през вековете: „Esse operet ut vivas, non vivere ut edas”, "Трябва да се яде, за да се живее, а не да се живее, за да се яде".

По този начин се навлиза в хлъзгавия терен на греха на лакомията. В неговата основа стои безпорядъчното отношение на човека към храната. Стойностната стълбица е обърната, защото средството се превръща в цел. Към това днес ни тласкат непрестанните реклами, които от една страна стимулират френетичния консумизъм предлагайки един безкраен списък на лакомства и удоволствия; от друга страна въвеждат един вид противоотрова на всичко това чрез различните диети, чрез постоянното рекламиране на съвършени човешки тела и т.н. Може да звучи парадоксално, но в древен Рим след обилнен банкет на гостите са се раздавали разхлабителни средства, които да ги освободят от приетата в голямо количество храна; днес вкусно приготвените лакомства се продават заедно с диетата и нейните различни режими на хранене, придружени от разнообразни диетични и отслабващи продукти.

Изправени сме пред един опорочен механизъм, в чиято основа стои основната характеристика на нашето време: тази на едно общество и една икономика доминирани от консумизма. Затова, новото име на греха на лакомията е консумизма.
 
По книгата на монс. Джанфранко Равази, "Портите на греха", Светла Чалъкова