Папата отслужи заупокойна литургия за починалите кардинали и епископи през годината: вечният живот дава смисъл на земния ни път

„Животът трябва да бъде едно непрекъснато внимателно очакване и поклонничество към вечния живот, което дава смисъл и пълнота на нашия земен път”: това каза Бенедикт ХVІ по време на заупокойната литургия за починалите епископи и кардинал, която отслужи тази сутрин във ватиканската базилика.


Папата припомни кардиналите Дюл, Пио Лаги, Стефанос ІІ Гатос, Стефен Ким Ду – Хван, По Дин Тунг, Умберто Бети, Жан Маржо и много архиепископи и епископи, напуснали земния живот през настоящата година. Бенедикт ХVІ благодари на Бог за тези „свидетели на Евангелието и верни служители на Църквата” със съзнанието за онова „реално и мистериозно общение, което обединява земните поклонници с вече преминалите в отвъдното”. Заедно с това и увереността, че „смъртта не прекъсва връзките на духовното братство, които са запечатани с Тайнството на Кръщението и на религиозния Орден”.

„Откъсването от близките е болезнен момент и една енигма, но за вярващите винаги е озарено от надеждата в безсмъртието. В тези тъжни и трудни моменти вярата е нашата подкрепа, защото както се казва в литургията „в Твоите очи Господи, живота не е отнет, а се трансформира”. 

Разбира се, има случаи и трудни моменти в които смъртта е свързана със страдание и болка, което трябва да се разбере и приеме, допълни Папата. Всичко това се приема, когато се проектира в перспективата на вечността:


„Ако всяко изпитание бъде прието с упорито спокойствие и бъде поднесено за Царството Божие, ще бъде в духовна полза още тук на земята, но най-вече в бъдещия живот на Небето. Ние преминаваме през този свят „изпитани като злато”, както пише в Светото Писание (Прем. 3,6). Така, свързани по един мистичен начин с Христовите страдания, можем да поднесем на Господ една доброволна жертва от любов”. 

Накрая Папата призова „да поддържаме в сърцата си жива перспективата на надеждата”, защото Исус е победил смъртта, давайки ни живот вечен. Към него трябва да вървим с помощта на Божията Майка:
 
„Помогни Дево Марио на нас странстващите по земята, за да гледаме неотлъчно очакващата ни родина; помогни ни да бъдем готови „с препасан кръст и запален светилник”, за да посрещнем Господаря, когато почука на вратата” (Лк 12, 35-36). Във всеки час и във всеки момент. Амин!”


dg/ rv