2009-10-30 18:44:14

Вратите на греха: Алчността започва там, където свършва бедността


Известният френски йезуит и богослов Франсоа Фенелон, е казвал, че „всяка една възраст притежава своите дефекти: младежта е неспокойна и ненаситна за удоволствията, старостта е непоправима в своята алчност”. Именно алчността е тази върху която ще насочим нашето внимание. Порок, който често е осъждан не само от Библията, но и от многобройни Църковни Отци и учители. За нея Папа Павел VІ казва, че е най-явната форма на слабо морално развитие. При своите срещи с младите хора Бенедикт ХVІ много често ги призовава да не попадат в нейнтие клопки, защото тя корумпира човешкото сърце, заробва човеците и лишава бъдещите поколения от ресурсите, необходими за изграждането на едно по-солидарно и справедливо общество. Свети Йеролам посочва, че докато всички други пороци губят своите сили с напредването на възрастта, алчността е единствената която запазва своята младежка енергия.

В книгата на библейският мъдрец от ІІ век преди Христос, Исус син Сирахов, четем: „Някой се обогатява със своята предпазливост и пестовност, и това е дял от неговата награда, кога каже: "намерих покой и сега се наслаждавам от благата си". И той не знае, колко време ще измине, докле ги остави на другите и умре”. Отново същият мъдрец, в друга страница на своята книга описва горчивото съществувание на алчният човек по следния начин: „Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата по него отпъжда съня. Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима”. Парадоксално, но онзи който може да си позволи всички удоволствия, е обречен на живот изпълнен с мизерия, живот чийто изход е само смъртта. На всички се е случвало да се запитат, гледайки всички натрупани през годините материални блага, къде ще попаднат след сто години, каква ще бъде тяхната съдба. Това напълно легитимно чувство се превръща в зловеща натрапчива мисъл.
 
Безсъние за богатство
В едно от своите писма Свети Бернард се пита: „Какво е алчността? Тя е живот в мизерия поради страх от мизерията”. Но тя също е живот в търсене да се премахне кошмарът от смъртта, която непрестанно дебне зад ъгъла. За алчният смъртта означава да се раздели от извора на своето съществувание. Той е принуден да се раздели от своя бог, от това което смята за вечна реалност, от неговият рай, който не е сияйните небеса, а блясъка на златото. Древноримският поет Секст Аврелий Проперций пише за алчният човек: „Не ще отнесеш нито едно от твоите богатства на бреговете на Ахерон: о неразумни, гол в пъкъла бързо ще си отидеш”. Към него по късно ще се присъедини и персийския поет и мистик Фарид ад-дин Аттар добавяйки: „С кървав пот човек натрупва богатства, но когато отива да ги вземе, смъртта ги отнема от ръцете му”. Алчността и богатството се кръстосват в ожесточен дуел, чийто резултат е единствено поражението на алчността.
 
Лихварството - рожба на алчността
„Лихварството е по-лошо и от чумата”. Така Езра Паунд определя един от най-често срещаните пороци в историята, рожба на алчността. „Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?” се пита псалмиста, застанал пред портите на Ерусалимският храм. Онзи, „който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния” е отговора на Господа. Още в древна Месопотамия лихвите са варирали от 17 до 50%, а в арамейският град-държава Гузан лихвата за паричен заем е била 50%, а върху зърното 100%. При тези ситуации длъжника често е бил продаван като роб. Ето защо пророк Амос, живял през VІІІ век преди Христос, протестира срещу онзи, който „прикупва неимотни със сребро, а сиромаси за чифт обуща”.

В книгата Изход Бог дава следният закон на израелския народ: „Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва”. През VІ век преди Христос, в периода след изгнаничеството на еврейския народ във Вавилон, еврейският наместник в Юдея, Неемия, в едноименната библейска книга разобличава с възмущение първенците и началниците на народа: „Сърцето ми се възмути и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си”. Библейската норма е забранявала взимането на лихва при заемите дадени на сънародници, но е позволявала тя да бъде взета от чужденците. От тук в историята се изгражда съществуващия стереотип на евреина лихвар. Един от най-известните образи, олицетворяващ лихварят, е този предоставен ни Уилям Шекспир в творбата „Венецианският търговец” в образа на евреина лихвар Шайлок. Чрез него Шекспир успява да предаде по превъзходен начин зловещото насилие на лихварството, което взима душата и тялото на своите жертви. В действителност, доста често, онзи който е въвлечен в кръговъртежа на дълговете и е смазан от нечовешката жестокост на лихваря, избира пътя на самоубийството. Също и в свещената книга на мюсюлманите, Корана, се казва, че „Бог ще погуби лихварството”. Не случайно в своята Божествена комедия Данте поставя лихварите в един от двата най-дълбоки кръга на ада.
 
Бедността на алчния
Ненаситността към парите повлича към все по-мрачните зони на позора, защото както посочва Исус, Мамона е взискателен и безпощаден бог и господар. Това алчно божество води към потъпкването на всяка любов и хуманност. Поради тази причина Новият Завет не веднъж предупреждава: „Помнете добре.. никой користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога... Не се заблуждавайте….ни користолюбци, ни грабители няма да наследят царството Божие….Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате” (Еф. 5,5; 1Кор 6,10; Ев 13,5).

На алчният, пише римският писатели и философ Сенека, „липсва както това което има, така и това което няма”. Поради това, коментира италианския учен и писател Чезаре Рипа, „алчният изпитва по-голямо удоволствие да гледа парите… отколкото да ги използва за своите нужди”. Това поведение става обичайно и разбираемо, защото както посочва в своята творба „Изгубени илюзии” големият френски писател от ХІХ в. Оноре дьо Балзак, „алчността започва там, където свършва бедността”. Веднага щом се прекрачи прага на необходимото и се навлезе в територията на първоначалното натрупване на блага, във всеки един човек се задейства механизма на алчността.
 
По Джанфранко Равази, "Портите на греха", Светла Чалъкова







All the contents on this site are copyrighted ©.