Вратите на греха: Алчността започва там, където свършва бедността
Известният френски йезуит и богослов Франсоа Фенелон, е казвал, че „всяка една възраст
притежава своите дефекти: младежта е неспокойна и ненаситна за удоволствията, старостта
е непоправима в своята алчност”. Именно алчността е тази върху която ще насочим нашето
внимание. Порок, който често е осъждан не само от Библията, но и от многобройни Църковни
Отци и учители. За нея Папа Павел VІ казва, че е най-явната форма на слабо морално
развитие. При своите срещи с младите хора Бенедикт ХVІ много често ги призовава да
не попадат в нейнтие клопки, защото тя корумпира човешкото сърце, заробва човеците
и лишава бъдещите поколения от ресурсите, необходими за изграждането на едно по-солидарно
и справедливо общество. Свети Йеролам посочва, че докато всички други пороци губят
своите сили с напредването на възрастта, алчността е единствената която запазва своята
младежка енергия.
В книгата на библейският мъдрец от ІІ век преди Христос,
Исус син Сирахов, четем: „Някой се обогатява със своята предпазливост и пестовност,
и това е дял от неговата награда, кога каже: "намерих покой и сега се наслаждавам
от благата си". И той не знае, колко време ще измине, докле ги остави на другите и
умре”. Отново същият мъдрец, в друга страница на своята книга описва горчивото съществувание
на алчният човек по следния начин: „Усърдието за богатство изнурява тялото, и грижата
по него отпъжда съня. Усърдна грижа не дава да се дреме, и тежка болест сън отнима”.
Парадоксално, но онзи който може да си позволи всички удоволствия, е обречен на живот
изпълнен с мизерия, живот чийто изход е само смъртта. На всички се е случвало да се
запитат, гледайки всички натрупани през годините материални блага, къде ще попаднат
след сто години, каква ще бъде тяхната съдба. Това напълно легитимно чувство се превръща
в зловеща натрапчива мисъл. Безсъние за богатство В едно
от своите писма Свети Бернард се пита: „Какво е алчността? Тя е живот в мизерия поради
страх от мизерията”. Но тя също е живот в търсене да се премахне кошмарът от смъртта,
която непрестанно дебне зад ъгъла. За алчният смъртта означава да се раздели от извора
на своето съществувание. Той е принуден да се раздели от своя бог, от това което смята
за вечна реалност, от неговият рай, който не е сияйните небеса, а блясъка на златото.
Древноримският поет Секст Аврелий Проперций пише за алчният човек: „Не ще отнесеш
нито едно от твоите богатства на бреговете на Ахерон: о неразумни, гол в пъкъла бързо
ще си отидеш”. Към него по късно ще се присъедини и персийския поет и мистик Фарид
ад-дин Аттар добавяйки: „С кървав пот човек натрупва богатства, но когато отива да
ги вземе, смъртта ги отнема от ръцете му”. Алчността и богатството се кръстосват в
ожесточен дуел, чийто резултат е единствено поражението на алчността. Лихварството
- рожба на алчността „Лихварството е по-лошо и от чумата”. Така Езра Паунд
определя един от най-често срещаните пороци в историята, рожба на алчността. „Господи,
кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?”
се пита псалмиста, застанал пред портите на Ерусалимският храм. Онзи, „който не дава
парите си с лихва и не приема дарове против невинния” е отговора на Господа. Още в
древна Месопотамия лихвите са варирали от 17 до 50%, а в арамейският град-държава
Гузан лихвата за паричен заем е била 50%, а върху зърното 100%. При тези ситуации
длъжника често е бил продаван като роб. Ето защо пророк Амос, живял през VІІІ век
преди Христос, протестира срещу онзи, който „прикупва неимотни със сребро, а сиромаси
за чифт обуща”.
В книгата Изход Бог дава следният закон на израелския народ:
„Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай
лихва”. През VІ век преди Христос, в периода след изгнаничеството на еврейския народ
във Вавилон, еврейският наместник в Юдея, Неемия, в едноименната библейска книга разобличава
с възмущение първенците и началниците на народа: „Сърцето ми се възмути и аз строго
смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си”.
Библейската норма е забранявала взимането на лихва при заемите дадени на сънародници,
но е позволявала тя да бъде взета от чужденците. От тук в историята се изгражда съществуващия
стереотип на евреина лихвар. Един от най-известните образи, олицетворяващ лихварят,
е този предоставен ни Уилям Шекспир в творбата „Венецианският търговец” в образа на
евреина лихвар Шайлок. Чрез него Шекспир успява да предаде по превъзходен начин зловещото
насилие на лихварството, което взима душата и тялото на своите жертви. В действителност,
доста често, онзи който е въвлечен в кръговъртежа на дълговете и е смазан от нечовешката
жестокост на лихваря, избира пътя на самоубийството. Също и в свещената книга на мюсюлманите,
Корана, се казва, че „Бог ще погуби лихварството”. Не случайно в своята Божествена
комедия Данте поставя лихварите в един от двата най-дълбоки кръга на ада. Бедността
на алчния Ненаситността към парите повлича към все по-мрачните зони на позора,
защото както посочва Исус, Мамона е взискателен и безпощаден бог и господар. Това
алчно божество води към потъпкването на всяка любов и хуманност. Поради тази причина
Новият Завет не веднъж предупреждава: „Помнете добре.. никой користолюбец, който
е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога... Не се заблуждавайте….ни
користолюбци, ни грабители няма да наследят царството Божие….Не бивайте сребролюбци
и задоволявайте се с онова, що имате” (Еф. 5,5; 1Кор 6,10; Ев 13,5).
На алчният,
пише римският писатели и философ Сенека, „липсва както това което има, така и това
което няма”. Поради това, коментира италианския учен и писател Чезаре Рипа, „алчният
изпитва по-голямо удоволствие да гледа парите… отколкото да ги използва за своите
нужди”. Това поведение става обичайно и разбираемо, защото както посочва в своята
творба „Изгубени илюзии” големият френски писател от ХІХ в. Оноре дьо Балзак, „алчността
започва там, където свършва бедността”. Веднага щом се прекрачи прага на необходимото
и се навлезе в територията на първоначалното натрупване на блага, във всеки един човек
се задейства механизма на алчността. По Джанфранко Равази, "Портите
на греха", Светла Чалъкова