Бенедикт ХVІ към Папския библейски институт: Светото Писание тълкувано от Църквата дава сила на вярващите

Библията да се доближи до Божия народ: това е насърчението, което Папа Бенедикт ХVІ отправи днес към членовете на Папския Библейски институт, които прие днес във Ватикана по повод сто-годишнината от неговото основаване. Папата благодари на отците йезуити на които Папа Пий Х поверява института още от неговото основаване и в който днес се обучават студенти от 60 различни държави. В изказването си Светият Отец се спря на значението на Съборната конституция Dei Verbum, дала нов устрем на библейските проучвания. Папата бе поздравен от кардинал Зенон Грохолевски, префект на Конгрегацията за католическо възпитание.


„Един финал и същевременно една отправна точка”: Така Светият Отец определи сто-годишнината на Папския Библейски институт, като насърчи професорите и студентите да продължават да работят за „доближаването на Библията в живота на Божия народ, за да може да отговаря на предизвикателствата, които модерните времена изправят пред новата евангелизация”:


„Общо е пожеланието в този секуларизиран свят Светото Писание да стане не само душа на теологията, но също така извор на духовност и на жива вяра за всички последователи на Христос”.
 
 
Бенедикт ХVІ пожела също Папският Библейски институт да продължава да расте като „висококвалифициран научен църковен център в сферата на библейските проучвания, опирайки се на модерните критични теологии” и да „осигурява прецизната подготовка на бъдещите професори по Светото Писание”. Не пропусна да припомни, че в течение на десетилетия престижният институт е подготвил повече от 7 хиляди професори по Светото Писание. Постави акцента и на дейността на института, „насочена към интерпретацията на библейските текстове в духа, в който са написани и отворена към диалога с другите дисциплини, с различните култури и религии”. Папата се спря на приноса на Втория Ватикански събор за засилването на интереса към Библията. По-точно, Светият Отец посочи Догматичната конституция Dei Verbum, в чието изготвяне той сам е работил като теолог. Благодарение на този съборен документ, подчерта, „бе разбрано още по-добре значението на Божието Слово в живота и мисията на Църквата”:

„Това насърчи в християнските общности едно истинско духовно и пасторално обновление, отнасящо се преди всичко до проповядването, катехизиса, изучаването на теологията и икуменическия диалог. За това обновление вашият Папския институт даде значителен принос чрез библейските научни проучвания, чрез преподаването на библейските дисциплини и публикацията на квалифицирани монографии и специализирани списания”.  
Dei Verbum, продължи Папата, „подчерта законността и необходимостта от историческо-критичния метод”. Същевременно поддържа „твърд” теологичния характер за интерпретацията на библейските текстове. Това, посочи, защото „предполагаемата основа, на която се опира теологичното разбиране на Библията е целостта на Писанието” и във връзка с това „отговаря като методологичен път на аналогията на вярата, т.е. разбирането на отделните текстове започвайки от тяхната цялост”:

„Понеже Писанието е една цялост започвайки от единствения Божи народ, който бе неговият носител през историята, в последствие да се чете Писанието като една цялост означава да се чете започвайки от Църквата като от нейното витално място и считайки вярата на Църквата като истинския ключ за интерпретацията му”. 

Ако тълкуването иска да бъде и теология, отбеляза, „трябва да признае, че вярата на Църквата е онази форма на ‘sim-patia’, без която Библията остава една запечатана книга: Традицията не затваря достъпа до Писанието, а го отваря”:

„От друга страна, Църквата е тази, която в нейните институционни организми трябва да каже окончателната дума за интерпретиране на Писанието. Именно на Църквата е поверена службата за автентичната интерпретация на словото Божие, писано и предадено, като упражнява своята власт в името на Исус Христос”.
 
jp/ rv