Дон Карло Ньоки е новият Блажен на Католическата църква

Дон Карло Ньоки, „Бащата на малките инвалиди”, e новият Блажен на Католическата Църква. Церемонията ще се проведе в катедралата на Милано, в присъствието на специалния пратеник на Папата, архиепископ Анджело Амато, префект на Конгрегацията за процесите за канонизация.

Дон Карло Ньоки е роден през 1902 г. и е ръкоположен за свещеник през 1925 г. Неговите човешки и духовни качества, способността му да разбира и да формира младежите, подтикват тогавашния архиепископ на Милано, кардинал Илдефонсо Шустер да го назначи през 1936 г. за директор на Института Гонзага в Милано, едно от най-престижните училища за онова време. Бил е и духовен асистент на студентската организация „Втори Легион”. След влизането на Италия във войната, през 1940 г. Дон Карло постъпва във войската като капелан доброволец и е изпратен на гръко-албанския фронт, след това на руския, където е тежко ранен. Именно през месеците на неговото лечение, край ранените и умиращите, у него назрява идеята да реализира една милосърдна организация, конкретизирана след края на войната във Фондацията Pro Juventute, преименувана по-късно във Фондация за децата инвалиди. В нея приема първите деца сираци и инвалиди, и твърде скоро е наречен „Баща на малките инвалиди”. Дон Ньоки остава една от най-обичаните фигури в следвоенна Италия. Повече за него разказва монс. Енио Апечити, постулатор на процеса за беатификацията:

**********
Този свещеник бе един ентусиазиран свещеник, живял в епоха, когато бяха многобройни драмите, страданията и тревогите, когато може би бе по-лесно да се отчаеш или да се оплачеш. Винаги ме е впечатлявал неговият ентусиазъм, неговото доверие във времето и в света. Той казваше: „Ако трябва да се родя хиляди пъти и да избера времето, в което да се родя, без колебание щях да избера 19 век, защото това е времето на големите измерения, на големите дебати, но също така и на голямата смелост”. Мисля, че това бе необходимо още повече за епохата, в която живя след големите трагедии на войната, след опитите на фашизма да надделее: той бе човек, който дълбоко живееше това, което казваше. Бе един от тези хора, които казват това, което живеят и живеят според дълбочината на своята вяра.

В самия процес за събирането на материали, в изслушването на свидетели, има ли аспекти, които по-силно са ви впечатлили?
Вълнението на хората. Не веднъж си спомням свидетели както от процеса за неговия живот и добродетели, така и за чудото станало със Сперандио Алдени и думите, които казва в момента преди смъртоносния удар от електрически ток, но който не е смъртоносен за него: „Дон Карло, спомни си за моите деца”. Той се спасява и продължава да плаче, когато припомня случая. А една жена, която на въпроса: „Защо считате, че причината е Дон Ньоки?” ми отговори: „Отидох веднъж в неговите къщи и видях деца играещи футбол. Топката обаче бе странна, защото по нея имаше залепени камбанки и парчета метал. Полюбопитствах и открих, че децата са слепи. Но не бях разбрала, защото се смееха и тичаха като всички деца по света, щастливи че играят с топката. И Дон Карло ми обясни: ’Вижте, те са слепи, но също имат правото да се радват’. Тогава разбрах – каза жената – че бях срещнала един светец, който се грижеше не само да приеме и да настани един младеж, но също така да го рехабилитира, да му даде устрем, да го зарадва”.

Днес Фондацията е една важна и широко разпространена действителност, но дейността й разширена ли е в сравнение с намеренията на нейния основател?
Тя просто върви по пътя на Дон Карло. Дон Карло не тръгна от един ясен проект. Това е най-вълнуващото в процеса. На 8 декември 1945 г. намира едно дете, Паоло Балдучи, сакато с едната ръка, изоставено от майка му и разбира, че трябва да се грижи за тези деца. На улицата среща друго дете сираче и разбира, че вече не трябваше да ходи да търси войниците умрели на фронта. И така започва. После се обръща към децата болни от полиомиелит: можеше и трябваше да се грижи и за тях. Фондацията на Дон Карло Ньоки днес продължава по този път с идеала да се грижи за братята, този голям идеал на милосърдието, който свързва науката, която е един дар от Бога, с любовта, която е ликът на самия Бог.

jp/ rv