Тивериополският епископ Тихон за братските отношения с католиците и пастирската грижа за православните българи в Западна и Средна Европа

От 16 до 21 октомври в Рим се проведе VІІІ епархийски събор на Западно и Средноевропейската епархия на Българската православна църква. Съборът на българските православни вярващи от европейската диаспора се състоя в църквата „Свети Викентий и Анастасии” дадена за ползване на българската православна общност в Рим от Папа Йоан Павел ІІ. На събора участваха български свещеници и миряни от различни европейски държави, като Холандия, Англия, Унгария, Испания, Португалия. Той бе предстоятелстван от Тиверополския епископ Тихон, управляващ Западно и Средноевропейската епархия на Българската православна църква. Като наблюдатели на епархийския събор присъстваха представители от Ватиканския държавен секретариат, римския викариат, Папския Съвет за Източните църви и Папския Съвет за насърчаване на християнското единение В последният ден на VІІІ епархийски събор, участниците присъстваха на генералната аудиенция с Папа Бенедикт ХVІ, който след кратката катехистична беседа ги поздрави на български език. Повече за събора и за разговора проведен със Светият Отец, пред микрофоните на Радио Ватикана разказва управляващият Западно и Средноевропейската епархия на Българската православна църква, епископ Тихон.  

Ваше Високо преосвещенство бихте ли ни разказали малко повече за провелия се в Рим VІІІ събор на българските православни вярващи от Западна и Средна Европа?
Съборността на Църквата е нещо, което винаги е интересувало българския народ. Няма православна страна, в която митрополитите, или епископите както ги наричате вие в Католическата църква, на дадена епархия или патриархът да бъдат избирани както от клира така и от народа. В другите православни страни се избират само от епископските колегии, а при нас участва и народът. В тази линия и по желание на Западно и Средноевропейския митрополит Симеон преди време беше създаден епархийският народен църковен събор, който се състои от всички енорийски свещеници и двама делегати от всяка енория. Тогава се взе решение този събор да бъде и избирателния събор за бъдещите митрополити на Западно и Средноевропейската епархия. Освен това на събора се подновяват делегатите и техните мандати на всеки две години. Тази бе и причината за провеждането на VІІІ епархийски събор в църквата „Свети Викентий и Анастасий” в Рим, която беше дадена на българската православна общност от покойния Йоан Павел ІІ.

Кои бяха участниците в събора?
В събора взеха участие всички наши енорийски свещеници от цяла Европа, като се започне от Португалия и Испания и се тръгне на север до Стокхолм и Осло и на запад до Лондон, Будапеща и Загреб. Участваха всички енории от Европа, които са около 27. Всяка една енория имаше и своите 2 делегати миряни. Съборът се състои още и от епархийския съвет, който се избира от този събор. Това означава, че аз управлявам епархията не самостоятелно, а с помощта на този съвет, в който участват двама свещеници и двама миряни, които ме съветват по всички въпроси и всички административни дела.
 
Защо беше избран град Рим, като място за провеждането на събора?
Пожелахме да бъде град Рим, защото вече назрява времето когато нашите близки отношения с Католическата църква трябва да придобият и малко повече цвят. В смисъл такъв, че нашата мисия тук в Западна Европа без помощта на Католическата църква, оказана до сега и надявам се в бъдеще, е абсолютно невъзможна. Трябва да призная, че такова братско отношение, което аз съм получил от католическите епископи, архиепископи и кардинали рядко съм получавал и от някой мои събратя в България. Смятам, че тази братска любов трябваше да се покаже и на другите делегати и свещеници, защото нашата мисия не е само това да бъдем по-добри православни или ние българите да бъдем истински християни на запад, но и това да осъзнаем че всъщност всички ние сме в една църква, която е разделена от човеци, но от Бог очевидно не е.

В контекста на братските отношения и диалога с Католическата църква, делегация от събора присъства на генералната аудиенция с Папа Бенедикт ХVІ на 21 октомври, от който бяхте специално поздравени на български език и чрез вас бяха предадени пожелания за Патриарх Максим. В края на аудиенцията проведохте кратък разговор с Папата, ако не е тайна, бихте ли споделили думите, които си казахте със Светият Отец?
Думите няма да ви ги цитирам, в крайна сметка те бяха нещо като разговор между двама епископи, дори нещо повече, разговор между един духовен син и един духовен отец. Благодарих на Негово Светейшество първо, че ни прие на тази генерална аудиенция и както видяхте ни отреди най-почетните места. Столът, на който стоях аз, в миналото при други големи тържества беше столът на Цариградския Патриарх. Това което му казах е, че моля неговото благословение и неговите молитви за моята борба и моето абсолютно решение да върша всичко за обединението на Църквите ни в Европа, за идеята която беше на Йоан Павел ІІ: християнството да диша с двата си бели дроба. Аз не обичам да говоря за дискусии, защото те са за хора специалисти, аз съм практик и искам ние да се опознаем, да се научим да се обичаме, да можем да си подаваме ръка, без да ни е страх, че може да се случи нещо с единия или другия. На тази подадена ръка от страна на Католическата църква желая да отвърна с моята любов към нея.

В момента в Пафос се провежда среща на Смесената международна група за богословски диалог между Католическата църква и Православните църкви, на която се разглежда ролята на епископа на Рим през първото хилядолетие. Как мислете ще завърши според вас тази среща?
Тези срещи са на църковната политика и на църковното богословие и каноните. Аз съм пастирът и съм отговорен за моите християни, а повечето от тях са встъпили в брак с католици. Аз се интересувам какво ще бъде бъдещето на децата им, на внуците им, това е моята истинска грижа. Ще се подчиня на всяко решение, което те вземат, но моето поведение по отношение на моите събратя от Католическата църква няма да се промени въпреки всичко.
 
Светла Чалъкова