Синод за Африка: представен списъкът на крайните предложения. Апел за мир в района на Големите Езера

Вече е към своя край Епископският синод за Африка, в ход във Ватикана на темата за помирението, справедливостта и мира. Днес, на 17-та обща сесия бе представен списъкът на финалните предложения. В присъствието на Папа Бенедикт ХVІ, Синодалните отци отправиха апел за мир в района на Големите езера.

Един изстрадал и настойчив апел, за да престанат насилията в района на Големите Езера. Това пише председателството на Синода в писмо адресирано между другите, до епископите от Судан, страна която в последно време видя ужаса на разпънати християни. „Не убивай” е заповед вписана в сърцето на човека, се чете в текста. Езикът на оръжията трябва да бъде заменен от този на диалога.

А мирът и помирението естествено надделяват в единствения списък на предложенията представен днес. Във все още временния документ, настоящият Синод се определя като „Синод на Петдесятница”, призовава се сътрудничеството да вдъхновява обществото и се гледа към пасторалната солидарност.

По-специално Синодалните отци се спират на икуменическия и на междурелигиозния диалог, предимно с Исляма. По модела на Световния ден на молитва за мира, проведен в Асизи през 1986 г., в проекто-предложенията се иска респект към свободата на култа и се настоява религията да не бъде етнизирана или политизирана. Религиозната свобода е фундаментално право, което трябва да бъде защитавано и признато, казват Синодалните отци: да се реституират конфискуваните църкви и имоти, да се каже не на фундаментализма.

Централен е и въпросът за връзките с традиционните африкански религии, които не трябва да бъдат отхвърляни априори, а да бъдат изучавани в сравнение с теологията. Същевременно Синодът препоръчва Църквата да бъде в състояние да посреща екзотеризма и окултните практики.
 
Следователно, Синодалните отци гледат на конкретния прогрес на Африка: във връзка с това се иска да бъде спряно „бягството на мозъци”, учредявайки академични центрове, да бъде премахнат външният дълг и да се наблегне на микрокредити.

Друга тема е голямата страница на Социалната доктрина на Църквата, която трябва да бъде изучавана и разпространявана на всички нива. Място е отделено и на опазването на околната среда в момент, в който Африка е застрашена от безпрецедентна дезертификация, на пожеланието а международен трактат за трафика на оръжия и за защита на правата на мигрантите, които не трябва да бъдат криминализирани.

Списъкът на Предложенията говори и за глобализацията, с пожеланието тя да бъде етическа и солидарна и подчертава, че естествените ресурси на Африка трябва да бъдат управлявани на местно ниво, а не експлоатирани от мултинационалните компании.
Настойчиво е желанието демокрацията да се разпространява в цяла Африка, да бъдат гарантирани свободни, обективни и прозрачни избори, верните миряни да живеят своето призвание и в политиката, докато от религиозните лидери се иска да останат „безпристрастни”.
 
Временният документ апелира и за закрила на семейството, често пъти засягано от оправдаването на аборта и незачитането на майчинството. За това би могло да допринесе основаването на една Панафриканска федерация на католическите семейства. Говори се и за закрила на жените, на децата, на младежите, на хората с увреждания, да бъде все повече насърчавана тяхната интеграция в Църквата и в обществото.
 
Вниманието е спряно и на премахването на смъртното наказание и на затворниците, за да не бъдат накърнявани техните права. Не са забравени и семинаристите, като се настоява да бъдат потвърдени техните намерения и на свещениците, за да бъдат живия образ на Христос и да живеят поетите обети на целомъдрието и на молитвата. Последното предложение се спира на комуникациите: по-специално се иска Църквата да присъства по-широко в мас медиите, а журналистите да бъдат формирани в етиката.

Накрая Синодалните отци благодарят на SECAM (Симпозиума на Епископските конференции в Африка и Мадагаскар) за неговите 40 годишно съществуване и пожелават засилването на неговата дейност.

jp/ rv