Синод за Африка: представен списъкът на крайните предложения. Апел за мир в района
на Големите Езера
Вече е към своя край Епископският синод за Африка, в ход във Ватикана на темата за
помирението, справедливостта и мира. Днес, на 17-та обща сесия бе представен списъкът
на финалните предложения. В присъствието на Папа Бенедикт ХVІ, Синодалните отци отправиха
апел за мир в района на Големите езера.
Един изстрадал и настойчив апел, за
да престанат насилията в района на Големите Езера. Това пише председателството на
Синода в писмо адресирано между другите, до епископите от Судан, страна която в последно
време видя ужаса на разпънати християни. „Не убивай” е заповед вписана в сърцето на
човека, се чете в текста. Езикът на оръжията трябва да бъде заменен от този на диалога.
А мирът и помирението естествено надделяват в единствения списък на предложенията
представен днес. Във все още временния документ, настоящият Синод се определя като
„Синод на Петдесятница”, призовава се сътрудничеството да вдъхновява обществото и
се гледа към пасторалната солидарност.
По-специално Синодалните отци се спират
на икуменическия и на междурелигиозния диалог, предимно с Исляма. По модела на Световния
ден на молитва за мира, проведен в Асизи през 1986 г., в проекто-предложенията се
иска респект към свободата на култа и се настоява религията да не бъде етнизирана
или политизирана. Религиозната свобода е фундаментално право, което трябва да бъде
защитавано и признато, казват Синодалните отци: да се реституират конфискуваните църкви
и имоти, да се каже не на фундаментализма.
Централен е и въпросът за връзките
с традиционните африкански религии, които не трябва да бъдат отхвърляни априори, а
да бъдат изучавани в сравнение с теологията. Същевременно Синодът препоръчва Църквата
да бъде в състояние да посреща екзотеризма и окултните практики.
Следователно,
Синодалните отци гледат на конкретния прогрес на Африка: във връзка с това се иска
да бъде спряно „бягството на мозъци”, учредявайки академични центрове, да бъде премахнат
външният дълг и да се наблегне на микрокредити.
Друга тема е голямата страница
на Социалната доктрина на Църквата, която трябва да бъде изучавана и разпространявана
на всички нива. Място е отделено и на опазването на околната среда в момент, в който
Африка е застрашена от безпрецедентна дезертификация, на пожеланието а международен
трактат за трафика на оръжия и за защита на правата на мигрантите, които не трябва
да бъдат криминализирани.
Списъкът на Предложенията говори и за глобализацията,
с пожеланието тя да бъде етическа и солидарна и подчертава, че естествените ресурси
на Африка трябва да бъдат управлявани на местно ниво, а не експлоатирани от мултинационалните
компании. Настойчиво е желанието демокрацията да се разпространява в цяла Африка,
да бъдат гарантирани свободни, обективни и прозрачни избори, верните миряни да живеят
своето призвание и в политиката, докато от религиозните лидери се иска да останат
„безпристрастни”.
Временният документ апелира и за закрила на семейството,
често пъти засягано от оправдаването на аборта и незачитането на майчинството. За
това би могло да допринесе основаването на една Панафриканска федерация на католическите
семейства. Говори се и за закрила на жените, на децата, на младежите, на хората с
увреждания, да бъде все повече насърчавана тяхната интеграция в Църквата и в обществото.
Вниманието
е спряно и на премахването на смъртното наказание и на затворниците, за да не бъдат
накърнявани техните права. Не са забравени и семинаристите, като се настоява да бъдат
потвърдени техните намерения и на свещениците, за да бъдат живия образ на Христос
и да живеят поетите обети на целомъдрието и на молитвата. Последното предложение се
спира на комуникациите: по-специално се иска Църквата да присъства по-широко в мас
медиите, а журналистите да бъдат формирани в етиката.
Накрая Синодалните отци
благодарят на SECAM (Симпозиума на Епископските конференции в Африка и Мадагаскар)
за неговите 40 годишно съществуване и пожелават засилването на неговата дейност.