Архиепископът на Акра (Гана) говори за предизвикателството на сектите
Широко мястото Епископският синод за Африка отделя на увеличиващите групи и влияние
на неопетдесятниците. Един проблем присъстващ в Гана, където католическата общност,
родена преди 150 години, играе първостепенно място на социално, възпитателно и санитарно
ниво. В страната процесът на инкултурация трябва да се съобразява с разпространения
религиозен синкретизъм: въпреки че християнството е най-широко изповядваната религия,
голяма част от населението остава свързана с традиционните форми на духовност. Това
потвърждава архиепископът на Акра в Гана, монс. Габриел Шарл Палмер Букле:
********** В
Гана католицизмът пристига преди 129 г. Католиците в страната са приблизително 16%
от общия брой на населението; това е най-голямата религиозна група. Като Църква ръководим
повече от 20% от всички санитарни центрове в страната и повече от 15% от училищата.
Младата
Католическа Църква е вкоренена в терен, където от религиозна гледна точка има и други
традиции, затова е налице рискът от религиозен синкретизъм… Разбира се. Осем
на сто от населението продължава да следва тези местни религии. Нашата задача е –
особено в тази епоха, когато говорим за инкултурация – да се разбере какво представлява
една религиозна култура, която може би действа противно на католицизма, на християнството
и какво представлява тази религиозна култура, която се представя повече като една
социална култура и която помага и на самата инкултурация.
В Гана има
и Църкви на петдесятниците, за които говори и Синодът. Посочено бе, че тези църкви
оказват натиск преди всичко над младежите… Трябва да кажа, че това е една голяма
тревога. Африка е много млада, повече от 65% от населението е под 35-годишна възраст.
Трябва да признаем, че сектите, така неречените петдесятници използват широко медиите,
телевизията, интернет, за да предлагат едно псевдо-християнско религиозно послание,
един вид сантиментално християнство. Затова, когато на младежа бива предлагано да
направи решаващ избор, за католицизма по-специално понякога е трудно и затова имаме
нужда от придружителна пасторална дейност. Вече 23% от населението в страната заявява,
че членува в тези секти, а много от тях преди това бяха християни, отдалечили се от
християнството. Истината е, че след като измине известно време – пет или десет години
– си дават сметка, че това което им бива предлагано е фалшиво и се завръщат в Католическата
Църква. Същевременно обаче им е нанесена известна вреда на духа и на чувствата. Това
е едно голямо предизвикателство, но сме готови да му отговорим.
По какъв
начин този Синод може да придружава и да направлява живота на вашата Църква? Този
е моят пръв опит. Цялата универсална Църква е вслушана, събрана е в молитва за Африка
и тази Африка има един огромен потенциал. Достатъчно е да се видят например званията
идващи от Африка или колко много африкански католици участват в политическия живот.
Затова потенциалът е огромен, но разбира се – както казва Светият Отец – има и предизвикателства.
Цялата Църква следи с внимание и иска да разбере в каква посока Светият Дух желае
да върви тази Църква. Църквата е едно семейство и е една: свята, католическа и апостолска.
Това чувствам много силно и наистина чувствам една дълбока радост. Както казваше един
учител на Църквата: „Ex Africa semper aliquid novi”, т.е. от Африка идва винаги нещо
ново. Знам, че тази асамблея ще донесе нещо ново не само за Африка, но и за цялата
универсална Църква.