"Astrum 2009" - изложба във Ватикана посветена на асторономическите инструменти от Галилей от днес

На пресконференция във Ватикана днес бе представена изложбата подготвена от Ватиканските Музеи, посветена на 400 години астрономически наблюдения. Тя е озаглавена „Astrum 2009: Астрономия и инструменти. Италианското астрономическо наследство четиристотин години след Галилей”. Изложбата ще бъде официално открита на 16 октомври и ще продължи до 16 януари 2010г. В нея за първи път се представя наследството на всички италиански астрономически Обсерватории и се помества в рамките на настоящата Международна година на Астрономията. Илиана Киничи, уредник на изложбата:


"Това е научно събитие с голяма историческа и културна стойност, съдържащо някой предмети от особен интерес, както от историческа, така и от научна гледна точка. Също така и "най-добрата възможност, да се покаже на широката публика особената типология, не само от инструменти, но и от различни материали съхранявани в астрономическите Обсерватории, като книги, архивни карти и други. От епохата преди Галилей могат да се видят различни астролаби, които са сред най-ценните предмети, много ценни телескопи от ХVІІ век, но също и много интересни видове телескопи и уникални ръкописи или някой от инструментите използвани от отци-астрономи, като Анджело Секи. Сред изложените документи е ръкопис на Галилей, озаглавен „Sidereus Nincius” (Известия за звездите). „Въпреки че не е притежание на астрономическите Обсерватории – подчерта Илиана Киничи - за нас този ръкопис е от особено значение, защото е дълбоко свързан с астрономията". В изложбата е показана страницата на която Галилей начертава първата скица на телескопа, който променя астрономията. Сред другите ръкописи може да се види и дневника от наблюденията на Скиапарели, който е наблюдавал онези структури на планетата Марс, които в последствие ще нарече „канали” и които ще разкрият пътищата на серия интересни дебати за съществуването на живот на тази планета.


"Изложбата показва човека, който през вековете е гледал към небето не само с научно любопитвство, а и с един поетически и духовен порив," отбеляза по време на пресконференцията монс. Джанфранко Равази, префект на Папския Съвет за Културата. Според ватиканският "културен министър", изложбата предоставя възможност за размисъл за връзката между наука и богословие. „Две научни сфери, които не доминират една над друга, а са равнопоставени-обясни монс. Равази. Всяка една от тях има своите правила, методологии и епистемологии, които трябва да бъдат спазвани. Те са независими и не се протипоставят една на друга".


Сърганизатор на изложбата е Ватиканската Обсерватория, а нейният директор, отец Хосе Габриел Фунес, поясни пред журналистите, че някои от предметите в изложбата са притежание на Ватиканската Обсерватория.

„Астролабия (астрономически уред за измерването на положението на звездите) датира от ХVІ от периода преди Галилей. Този уред е бил дарен на Папа Лъв ХІІІ, по повод неговия свещенически юбилей. Възобновяването на Ватиканската Обсерватория през 1891 г. донякъде е свързано с тази изложба. Изложбата “Astrum 2009” представя историята на Ватиканската Обсерватория, която е историята и на всички италиански и световни Обсерватории. С ватиканския телескоп, стигнахме дори до земите на Аризона, защото там се намират "тъмните небеса" от които се нуждаят астрономите. Преди известно време Ватиканската печатница издаде книга озаглавена „Необятността - астрономията и Ватикана”, разказваща историята на Ватиканската Обсерватория и някои теми свързани с дейността на астрономите на Папата. Тази книга показва интереса на Папите и Църквата към астрономическите изследвания. В нея могат да се намерят различни изказвания на папите за астрономията и се посочва тяхната подкрепа към Обсерваторията на Светия Престол. Съвсем наскоро, Папа Бенедикт ХVІ откри новите сгради на Ватиканската Обсерватория, които ще ни помогнат да развиваме по-добре нашата дейност”.

svt/ rv