Свидетели на Христос в днешния свят

На 11 октомври Папа Бенедикт ХVІ ще отслужи тържествена Евхаристична литургия на площад Свети Петър в Рим на която ще канонизира петима Блажени. Сред тях е испанецът брат Рафаел Арнаис Барон, облат от цистерцианския орден (трапист), живял през миналия век. Млад, жизнен, интелигентен и отличен ученик, насочен към обещаваща кариера. Но подтикнат от силно желание за задълбочен вътрешен живот, той избира монашеството. До смъртта си се бори против диабета, от който е засегнат. Брат Рафаел е най-младият от петимата светци, които Папата ще канонизира. Умира едва 27-годишен.


На тържествената литургия за канонизацията му ще присъстват и неговите племенници. Произхожда от богато семейство, започва да изучава архитектура в Мадрид, но прекъсва обучението, за да се посвети на монашески живот сред монасите траписти. След четири месеца новициат се разболява от тежка форма на диабет и се завръща в семейството си. Четири пъти влиза в манастира, но излиза винаги поради усложняване на болестта. Последният път, когато влиза има много силна криза и умира при диабетична кома на 26 април 1938 г. Повече за младия трапист и бъдещ светец, разказва сестра Аугуста Тескари, трапистка и постулатор на процеса за канонизация:


**********
"Светостта на Рафаел бе открита чрез неговите многобройни писма и духовни дневници. Когато умира, всички признават, че е бил отличен монах, независимо че вторият път влиза като облат (монах без обети), защото не е можел да следва стриктно правилото. Но за да може да следва своето монашеско призвание, той приема това унизително положение. В писмата и дневниците ясно е изразена неговата дълбока духовност, изключително дълбоката връзка с Бог и възхвала на Неговото величие, доброта, милосърдие… една голяма евхаристична набожност и почит към Дева Мария…

Свободно избира и решава да постъпи в манастира, желание което преследва упорито и докрай. Едно решение, което днес изглежда невероятно, защото нашите младежи не се решават нито за брака, нито за монашеския живот и се страхуват да вземат каквото и да е решение. Затова бих казала, че това което най-силно впечатлява в Рафаел е неговата решителност да следва Исус до последния момент от живота си, при каквото и да е обстоятелства. Впечатлява също и неговата изключителна любов към Евхаристията, евхаристичното обожаване и Дева Мария, с която разговаря както се говори с една майка и с Исус както се говори с един приятел, зависейки във всичко от тях".
*********


„Търсете лика Божи” е заглавието на пасторалното послание изпратено от седем испански епископи до младежите „по възраст и дух” по повод предстоящото канонизиране на монаха трапист Рафаел Арнаис Барон, посочен като един от съпокровителите на Световния младежки ден в Мадрид 2011. В него епископите сочат, че всеки един от тях пряко или косвено е свързан с брат Мария Рафаел Арнаис Барон. Общото пожелание изразено от епископите в посторалното послание е примерът на Рафаел „да озари и укрепи християнската духовност” на младежите, за да могат да се превърнат в „свидетели на Христос в днешния свят”. Свидетелството на младия трапист, пише посланието, „ни насърчава към светостта в нашето призвание”. Именно Църквата е тази, която "ни предлага брат Рафаел като пример за подражание, но не за да следваме сляпо неговия пример, а за да ни озари в избора на пътищата, които Бог е начертал за нас”. В посланието епископите отбелязват, че всеки един от нас съзнателно или не следва нечий пример. Този пример "може да се окаже както без стойност, така и възвишен и стимулиращ. Един безстойностен идеал поражда живот без стойност, един свят идеал поражда святи мъже и жени. Пример за подражание за Рафаел не бе друг, а Исус Христос”, отбелязват испанските епископи. Заради Исус, блаженият се „отказа от всичко”: от своите изтънчени вкусове, от суетата, от своите планове в живота”. С помоща на Исус „преодолява болезнените ситуации, за да следва своето призвание, да прегърне невъзможната мечта да бъде монах, да приеме смирено нелечимата болест”.
За бъдещия светец пълното отдаване на Христос „не е само аспект от неговия живот, а е неговата същност”, за него Евхаристията бе „център притежаващ очарователна привлекателност”.

За испанските епископи примерът на монаха трапист не трябва да бъде забравен: „Не трябва да пренебрегваме богатството, което имаме до нас и да прибягваме към чуждите, за да ни отворят очите”. Затова, епископите призовават младежите да задълбочат своите познания за живота на бъдещия светец, да бъдат „достоверни свидетели на Христос” и да вървят „срещу течението”, независимо че понякага е нужно да се взимат трудни решения поради „многобройните изкушения в противоречие с пътя посочен от Евангелието”.


svt/ rv