Бенедикт ХVІ: Духовните богатства на Африка са застрашени от "вируса" на материализма и фундаментализма

Африка, един "необятен духовен бял дроб” за едно човечество, страдащо поради липсата на вяра и надежда. С това образно сравнение Бенедикт ХVІ официално откри втория специален Синод за Африка на тема „Църквата в Африка за помирението, справедливостта и мира. Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света”. В проповедта си на тържествената литургия, която отслужи във ватиканската базилика на 4 октомври, Бенедикт ХVІ посочи опасностите на практическия материализъм и на религиозния фундаментализъм и припомни принципите за защита на живота и на семейството основано на брака между мъжът и жената. Заедно с хилядите вярващи от цял свят в литургията взеха участие и 239 синодални отци и 55 свещеници сътрудници в Синода, между тях бе и Патриарха на Етиопската Православна църква, Абуна Паулос.

Бенедикт ХVІ отбеляза единството между настоящия синод и първия, провел се преди 15 години по желание на Йоан Павел ІІ, като подготовка за Юбилея през 2000 година. В тях ясно се откроява „една от основните и обединяващи черти на африканската култура”: „признаването на абсолютното господство на Бог”. Богатството на Африка не се състои само в нейните материални ресурси, които често са причина за експлоатация, конфликти и корупция, посочи Папата. Африка притежава други по-безценни богатства:
 
„Словото Божие ни насочва към едно друго наследство, духовното и културното, от което човечеството се нуждае много повече отколкото от материалните блага (…) От тази гледна точка, Африка представлява необятен духовен „бял дроб” за едно човечество, намиращо се в криза, поради липсата на вяра и надежда”.


Но също и този „духовен бял дроб” за човечеството рискува да се „разболее”, поради две опасни болести, причинени от един "вирус" разпространен в западния свят: „практическия материализъм, съчетан с релативизма и нихилизма”:

„Неоспорим е факта, че така нереченият „първи” свят понякога е изнасял и продължава да изнася токсични духовни отпадъци, които заразяват народите на другите континенти, сред които особено африканските народи. В този смисъл колониализма, сведен до политическо ниво, все още не е приключил напълно”.


Вторият „вирус”, който заплашва Африка е религиозният фундаментализъм смесен с политически и икономически интереси:
 
„Това са групи от различни религиозни изповедания, които се разпространяват на африканския континент. Правят го в името на Бог, но според една противоположна на божията логика, проповядвайки и практикувайки не любовта и зачитането на свободата, а насилието и нетолерантността”.


Бенедикт ХVІ засегна и „сложната тематика на брака в църковния и социален африкански контекст”, като припомни, че брака, така както е представен в Библията, „не съществува извън общението с Бог”:


„Съпружеския живот между мъжът и жената, следователно и на семейството, се вписва в общението с Бог и в светлината на Новия Завет, превръщайки се в икона на Любовта между Отца, Сина и Светия Дух и в тайнство на общението на Христос с Църквата. По начина по който закриля и развива своята вяра, Африка може да намери необятни ресурси, които да дари в полза на семейството основано на брака”.


Бенедикт ХVІ призова да се обърне внимание на деца, които са една голяма част от страдащите африкански народи”. В Африка, но и в останалата част на света, посочи Папата, Църквата показва своето майчинство преди всичко към най-малките, дори и към и неродените:

„В тях Църквата не вижда на първо място получатели на специални грижи, нито пък на лицемерна набожност или манипулации, а пълноправни личности, които с техният начин на съществуване посочват главният път към Царството Божие и безусловното отдаване на Божията любов”.


Пред тези нови предизвикателства Бенедикт ХVІ насърчи Африканската Църква да „ задейства една нова евангелизация, която да има на предвид бързите социални промени на тази епоха и феномена на световната глобализация”, превръщайки се по този начин в „сол и светлина за земята”:


„Призванието на Църквата, която е общност от хора помирени с Бог и между тях, е това да бъде пророчество и фермент на помирение между различните етнически, езикови и религиозни групи, в лоното на отделните народи и в целият континент”. 

Помирението, подчерта в края на проповедта Папата, е „стабилната основа върху която да се изгради мира, необходим за истинския прогрес на хората и обществото”.

Преди молитвата Ангел Господен Папата поясни, че Синода не е „научна среща” или „програмна асамблея”, а на неговата работа се слушат изказвания и се разменят мнения, но "истинските действащи лица не сме ние, а Господ и неговия Свети Дух, който ръководи Църквата”:


„Най-важното е да се вслушваме едни други и в онова което Бог иска да ни каже. Именно затова Синода се провежда в духа на вярата, молитвата и религиозното послушание към Божието Слово". 

След молитвата към Дева Мария, Бенедикт ХVІ припомни жертвите от природните бедствия в Тихия Океан, югоизточна Азия и сицилианския град Месина и отправи апел за солидарност и молитва:
 
"Призовавам всички да се обедините в молитвата за жертвите и техните семейства, за да ги утеши Бог в техните страдания. Отправям апел, за да не липсват на тези братя и сестри нашата солидарност и подкрепата на международната общност".


Освен жертвите на природните бедствия, Папата насочи вниманието си към жертивите на "конфликтите, застрашаващи мира и сигурността на народите в африканския континент”, особено случаите на насилие в Гвинея, и изрази своите съболезнования към семействата на жертвите. Папата отправи апел към страните в конфликта за „диалог, помирение и за намиране на справедливо разрешение за конфликта”.

Накрая Папата призова студентите да се присъединят към синодалните отци за молитвата на Броеницата „с Африка и за Африка", която ще се проведе на 10 октомври. Молитвата ще бъде предстоятелствана от Бенедикт ХVІ във ватиканската аула Павел VІи ще бъде в сателитна връзка със студенти в някой африкански градове.


svt/ rv