Отец Игнат Бадов - смирен войн за Божията истина и справедливост
Обявената от папа Бенедикт XVI Година на свещеника е добър повод да говорим за нашите
свещениците, тези, които посветиха живота си на Бога и верния народ. Те са пред нас
– с харизмите и с делата си. Тя е и прекрасен повод да обърнем глави назад и да си
спомним нашите пастири, които вече се върнаха в Божия Дом. Онези свещеници, които
през тежките години на комунизма опазиха вярата, бранеха Църквата и с риск за живота
си проповядваха в храмовете Благата вест. Те не изоставиха верните си, въпреки че
бяха изселвани, интернирани, затваряни в лагери, измъчвани... Те са онези мъченици,
които всички ние лично познавахме и на които се възхищаваме. Те са пастирите, които
дадоха пример на новото поколение младежи за богупосветен живот, за вяра, за любов
към ближния. Благодарение на тях в това поколение поникна семето на свещенническото
звание и по техните стъпки тръгнаха други, които днес са духовници и пастири. Един
от тези свещеници е о.Игнат Бадов, възкресенец, свещенослужител в Никополската епархия
повече от 50 години. На 2 октомври се навършват осем години от неговата кончина. Неговият
духовен и жизнен път припомня Росица Златева, израстнала под неговото духовно ръководство:
*********Роден
през 1919 год. в с.Миромир, Пловдивско, о.Игнат съвсем малък остава сирак. Учи в Немското
училище „Княгиня Евдокия” в София, в католическата прогимназия в Малко Търново, в
средното гимназиално училище в гр.Стара Загора. През 1937 г. постъпва в обществото
на отците-възкресенци и облича монашеската дреха. Подготвя се в Краков, после в Лвов
(Украйна). През 1939 г. заминава за Рим и постъпва в Папския Грегориански университет.
Втората световна вoйна белязва неговото следване с глад, лишения и чести бомбандировки.
През 1947 г., вече свещеник, се завръща в България и една година служи в старозагорската
енория „Св.Св.Кирил и Методий”. През 1949 г. Никополският Епископ Евгений Босилков
го кани за енорист на с.Драгомирово, Свищовско. О.Игнат свидетелстваше, че когато
го приема и наставлява, Епископ Босилков го съветва – „Близо до хората, винаги с хората
отче!” Като енорийски свещеник на енория „Пресвето Сърце Исусово” в Драгомирово, о.Игнат
посреща и засилващите се репресии на новата власт. Обичният Епископ е арестуван, съден
и никой повече не го вижда. Страха от репресиите се настаняват в сърцата на хората.
О.Игнат често е бил привикван за разпити и различни справки в Милицията. Новата власт
задължава о.Игнат да работи и цивилна професия. Години наред той плете кошове за местното
ТПК. Разбира се, не изоставя духовната си работа нито за миг. Обслужва енорията в
Драгомирово 30 години. Живее в малка стаичка до сакристията. През 1981 година
о.Игнат е преместен в Белене. Първо обслужва двете беленски енории, а не след дълго,
само енория „Св.Антон от Падуа”. Този забележителен човек и свещеник почина на 2 октомври
2001 г., но успя да посрещне новият век и Беатификацията на мъченика Евгений Босилков,
която толкова силно желаеше. Отиде си като воин на пост, до последно на олтара, въпреки
че заради тежко болното си сърце, в последните месеци от живота си, отслужваше седнал
ежедневните литургии. Верните от Белене и от Никополската епархия запомниха о.Игнат
Бадов като изключително добър и смирен човек. Преживял глада на войната, той беше
крайно скромен в материалните си нужди. Но най-вече, о.Игнат остана в паметта на хората
като способен свещеник, мъдър и верен служител на Бога, даряващ утреха на поверените
нему. Той обгрижваше своите енорияши като собствени деца. Дълбоката му съпричастност
към всички техни проблеми го правеха обичан и търсен пастир. Силната му вяра и
молитвени практики впечатляваха както децата и младежите, така и възрастните. Отец
Игнат говореше латински, немски, италиански и полски език - един истински църковен
комуникатор на Божието слово . Неслучайно повечето млади свещеници днес казват, че
о.Игнат е бил за тях пример за духовник и че от него са се учили как да бъдат добри
пастири на повереният им народ. Един от тези млади свещеници е о.Койчо Димов,
енорист на храм „Св.Йосиф” в с.Бърдарски Геран:
В моето свещеническо
призвание има една личност и тя не е само една, но днес бих искал да говоря за една
свещеническа личност, която е оказала силно влияние. Това е отец Игнат Бадов, който
беше дългогодишен енорийски свещеник в с.Драгомирово, а след това в гр. Белене, в
енория Свети Антон от Падуа. За мен този свещеник е един от онези, които изиграха
голяма роля, защото така стана че аз като студент в Свищов, още от първата ми година
се запознах с него и това, което ни сдружи и направи толкова близки, беше любовта
към Стара Загора от една страна. Аз съм роден в Стара Загора, а отец Игнат Бадов като
млад свещеник е свещенодействал в град Стара Загора. Той винаги бе питаше за този
град, защото католическата църква пострада много и бе превърната след 1952 г. в ресторант,
затворена бе католическата семинария и отец Игнат винаги ме питаше, когато ме видеше
как е църквата, ще се възстанови ли. Помня, когато дойде един възкресенец през 1993
г. в Стара Загора, отец Хенрих Краевски, каква радост беше това за отец Игнат Бадов. В
същото време отец Игнат Бадов за мен беше много важен, защото аз в Свищов получих
моето призвание, но тръгвайки от неговото име Игнациус, което означава огън. Така
че той е от онези пламенни, огнени свещеници, които запалиха Божията любов и свещеническото
призвание в моята душа. Помня също, че той беше много добър изповедник и не веднъж
съм се изповядвал на него, като ми е бил наистина един духовен ръководител. Това,
което също така не мога да забравя в личността на отец Игнат Бадов, това беше любовта
му към цялата Църква в България. Това, че той свещенодействаше в нашата Никополска
епархия, но произхождаше от с. Миромир, т.е. от Софийско-Пловдивската епархия, а беше
отраснал в католическата прогимназия на Малко Търново, го правеше наистина универсален,
истински католически свещеник. Това също правеше изключително впечатление при всяка
една среща с него, защото всички ние знаем, че за съжаление има и такива свещенослужители,
пък и миряни, които едва ли не мислят, че католичеството е някаква племенна религия,
а не универсална Църква, винаги имат това изкушение, но при отец Игнат аз забелязах
обратното, т.е. отвореност към Католическата Църква в цяла България и в целия свят.
Така че той беше наистина един светъл, ярък образец за католически свещеник и остава
вечна неговата памет в мен. Сега разбира се като млади свещеници ние подражаваме на
Исус Христос Първосвещеника, но не можем да не подражаваме и на толкова наши свещеници,
които са предшественици като отец Игнат Бадов, бих посочил също отец Дамян Талев,
моят истински духовен баща отец Горазд Куртев, отец Купен Михайлов и толкова много
други, които са дали за моето свещеническо призвание. Аз вярвам, че сега от небето
те непрекъснато се застъпват пред Бога за нас, а ние не ги забравяме, в нашите молитви
ги препоръчваме на Бога и така имаме едно общение с тях, защото земната и небесната
Църква е една Католическа Църква, която е отвъд времето и пространството. ********** Нека
примерът на о.И.Бадов ни придружава в изграждането на едно по-справедливо и по-братско
общество, основано на Божията истина и красота! Росица Златева