В Париж започна пленарната асамблея на европейските епископи. Кард. Ердьо: диалога между Държавата и Църквата не трябва никога да спира

Нужно е да се установи едно справедливо разграничение между Църква и Държава, а не да се „отдели Църквата от социалният и културен живот на една страна”. Това подчертава Бенедикт ХVІ в послание изпратено до председателите на Епископските конференции на Европа, събрани тези дни в Париж за пленарната асамблея на Съвета на Европейските епископски конференции. Позовавайки се на избраната тема пленарната асамблея „Църква и Държава 20 години след падането на Берлинската стена”, в посланието си Светият Отец посочва, че „Църквата е вярна на своята мисия в истината в полза на едно общество подходящо за човека, за неговото достойнство и призвание”. Тази вярност към човека, създаден по образ Божии, изисква вярност към истината, защото тя е единствения гарант за цялостното човешко развитие и разрешение за нестабилността от която страда днес света, посочва Бенедикт ХVІ.

„Среща под знака на общението и обмяната на информация за живота на Църквите в Европа”. Така кард. Жан-Пиер Рикар, архиепископ на Бордо и заместник председател на Съвета на Европейските Епископи, представи пред журналистите започналата на 1 октомври пленарна асамблея. На нея участват 33 председатели на европейски Епископски конференции. От Албания с архиепископа на Тирана, монс. Рок Мирдита, до Унгария с кард. Петер Ердьо, преминавайки през България, Хърватска, Италия и Турция.


В поздравителното слово към участниците на асамблеята, председателят на Съвета на Европейските епископски конференции, кард. Петер Ердьо обобщи по следният начин темата на срещата: „Държавата, не трябва да се идентифицира с каквото и да е виждане за света, защото виждането за света е част от всеки един от нас и на обществото. Ето защо ние настойчиво подчертаваме, че без етичен идеал не може да се служи на общото благо. За да се насърчава доброто, е нужно да се запитаме какво е добро за човека”. За това е необходимо и полезно „да не се прекъсва никога диалога между Държавата и Църквата”. Съвета на Европейските епископоски конференции, „ще продължи да работи в защита на насърчаване на свободата и истината, които са необходимите условия за един искрен диалог, но също и средства на социална комуникация.


Освен сложните отношения Държава-Църква, епископите ще разгледат и теми, засягащи пряко живота на Църквите в Европа. Кард. Андре Ван-Троа ще спре вниманието на участниците върху темата за „идеологията на джендер в европейската законодателна система”, а кард. Рикар ще информира европейските кардинали и епископи как през последната година Католическата църква във Франция се е намесила по въпроси, засягащи биоетиката. Във връзка с предстоящата европейска среща в Малага на тема „Европа на хората в движение. Преодоляване на страховете и предлагане на нови перспективи”, епископите ще разгледат и темата за емиграцията. В този контекст, архиепископа на Загреб, монс. Йозип Бозанич, отбелязва че емиграцията е „едни човешки и социален феномен, който поставя Църквите пред нови предизвикателства, но поднася също и многобройни възможности”.

В първият работен ден на пленарната асамблея, европейските епископи изразиха своята благодарност към „всички свещеници в Европа, които безспирно възвестяват Словото Божие”. Без тяхната всеотдайност, отбеляза кард. Ердьо, „ще липсва на Божият народ онази храна, която Бог иска да дари на всички”. Европа се нуждае от свещеници, продължи кардинала, „но се нуждае също и от миряни, от семейства и хора, които на техните работни места и в техните домове, в политиката, културата, обществените институции, училищата и университетите да бъдат наистина свидетели на Христовия лик на земята”. Затова, заключват епископите в първият работен ден на пленарната асамблея, „е необходимо да се насърчи в отношенията между Държавата и Църквата изграждането една разумна лаичност, която да позволи съжителството и сътрудничеството между вярата и разума”. Европейското епископство трябва да се стреми да даде една „душа на Европа”, за да може тя да се превърне в истинска общност от нации, които желаят да обединят техните съдби и да живеят в справедливост и солидарност, промоцирайки онази цивилизация, която Павел VІ наричаше „цивилизация на любов”.
 
svt/ SIR