Енория "Свети Архангел Михаил" в гр.Раковски чества своя небесен покровител: интервю с отец Румен Станев

Храмът Свети Архангел Михаил в кв.Секирово на град Раковски днес чества своя патронен празник. Това е една от енориите с най-голям брой верни на Софийско-Пловдивската епархия. От четири години тя е поверена на пастирската грижа на двама млади свещеници: отец Румен Станев с викарий отец Борис Стойков. Строителството на настоящия храм започва през 1930 г. след силното земетресение през 1928 г., когато старата сграда е разрушена. На 8 декември 1931 г. тогавашният епископ Викенти Пеев благославя храма, изграден благодарение на помощта на Св.Папа Пий ХІ. В миналото и сега животът на енорията винаги е бил богат и разнообразен: полагат се грижи за възрастни и болни, скоро ще бъде завършена мултифункционалната спортна площадка, организират се школи по музика, рисуване, чужди езици, може да се похвали с голям брой свещенически и монашески звания. Точно в навечерието на празника бе осветена и поставена новата статуя на Дева Мария Лурдска, на мястото на поруганата през юни т.г. статуя на Божията Майка: знак за обновената вяра и любов на вярващите от енорията. За духа, с който бе отбелязан празника и за живота в енорията говори нейният енорист отец Румен Станев:

**********
Посещението бе наистина голямо, църквата препълнена. Всички хора се радват, щастливи са от присъствието и на владиката и на всички свещеници от епархията. От специалната проповед разбират значението от покровителството на този Архангел, разбират голямото му значение и стойност в борбата със злото. Той самият застава срещу падналия ангел – дявола. Разбират, че могат да го призовават и с негова помощ да се борят против злото, което ни заобикаля. Тази година честванията не са както предишните години, в смисъл извън църквата, на спортната площадка. Първо, защото самата спортна площадка е в ремонт, в скоро време ще бъде открита като многофункционална, за различни видове спорт и второ искахме да наблегнем по-специално на самата литургия. Когато се организират и други неща хората някак си се раздвояват, защото това са същите хора, които пеят, които слугуват в църквата, които вземат активно участие в подготовката на молитвите, в поднасянето на даровете. Така тази година счетохме, че най-важното за нас е да наблегнем на самата литургия.
 
Днешният ден е работен, какво беше участието на верните в празника ?
Както на всеки голям празник, литургиите бяха като в неделен ден. Тези, които са свободни, възрастните, присъстваха на литургиите през деня. И именно затова тържествената литургия е в 18’30 часа, за да може да присъства всеки, който желае.


Какво е участието на миряните в живота на енорията, какви инициативи сте планирали?
В Църквата лятото може да бъде определено като един „мъртъв сезон” за вероучението и катехизиса, но затова пък имаме различни инициативи като летните лагери за децата. През последните години имаме посещения на доброволци от Италия, които се занимават с децата, бедните и други дейности в енорията. Тази година 10 младежи от Италия, водени от един свещеник, бяха за две седмици през първата половина на м.август. През втората половина имаше друга група от Ирландия и Италия, с които поддържаме връзка, ние също ходим при тях. В събота, 3 октомври ще бъде открита новата катехистична година, започваме подготовката на децата за първо причастие, за миропомазание. Предвидени са срещи на групите младежи, семейства, също и с възрастни. Друга от инициативите, важна за мен, е тази за обожанието на Светото Причастие всеки четвъртък. Вечерта на този ден вместо литургия правим обожаване. Знаем, че четвъртъкът е денят, в който Исус установи тайнствата Евхаристия и Свещенство, чрез които свещеници Исус идва на земята, на олтара. Целта е да застанем в обожание пред Исус, да му благодарим, да му кажем, че го обичаме, нещо малко по-различно от Евхаристията. По-голямата дейност, която енорията ще развива, предстои да започне сега.

Кой ви помага, на кого разчитате във вашата пастирска дейност?
Вероучението се води от свещениците и сестрите монахини. Това са сестрите бенедиктинки, които помагат в различни сфери, най-вече за подготовката на литургията в църквата, но също преподават вероучение в детската градина, в училище и водят вероучението в енорията. С техния дух на молитва, съзерцание, контемплация провеждаме дните на обожание и духовни упражнения. Отделяйки се от ежедневието имаме време за размисъл. Мисля, че е нещо много полезно за всеки един човек, особено в днешното време на забързаност и най-вече на духовна криза.
Освен на свещениците и на сестрите, наблягам на група от по-големи младежи, които са подготвени и искат да помагат, за които можем да кажем, че са по-близки до манталитета на децата. Това са около десетина младежи, с които провеждам отделни срещи, за да бъдат подготвени. Тяхната подготовка е важна, защото за да дадеш нещо на другите, първо трябва да го имаш".


jp/ rv