Стара Болеслав и иконата Паладий на Бохемската земя

Стара Болеслав се намира на няколко километра от Прага. От много векове градът е важен поклоннически център. Всяка година тук пристигат процесии на хиляди верни от цялата страна, за да почетат мястото на смъртта на Свети Вацлав (базиликата Свети Вацлав) и Църквата Успение Богородично. Става въпрос за място дълбоко свързано с християнските и национални корени на страната. Свети Климент е другата църква, много посещавана от поклонници и верни. Тя е най-старата в града (Х век) и се издига на мястото, където се смята, но не е документирано, че се е издигала една малка дървена църква, построена от свети Методий. В миналото е съществувала и църквата на свети Дамян и Козма, пред които е убит свети Вацлав. Тук е бил и първият гроб на светеца. По-късно църквата е вградена в храма посветен на свети Вацлав, днес базилика, изградена през първата половина на ХІ век. Строежът на църквата е бил поискан от Папата от княз Бжетислав като знак на покаяние, защото е преместил от Гниезно в Прага тленните останки на свети Адалберт (Войтех).

Най-голямата църква в града е тази посветена на Успение Богородично. Издигната е на място, където по време на Трийсетгодишната война е имало храм посветен на Дева Мария и на свети Георги. Днес в храма се съхранява една икона на Дева Мария с Детенцето Исус в ръце. Става въпрос за изображение от гравиран бронз в готически стил, позната като „Паладиум”, покровител на Бохемската земя”. Култът към иконата на Дева Мария с Детенцето привлича в Стара Болеслав десетки хиляди поклонници. През 1617 г. с подкрепата на Ана, съпруга на крал Матей, италианският архитект Якопо де Вакани започва изграждането на църквата. През ХVІІІ век е разширена от известния архитект Диетценхофер. Иконата на Дева Мария с Детенцето (19х13,5 см) излята от позлатен бронз е подарена според преданието от свети Методий на принцеса Людмила по повод нейното кръщение, а впоследствие дадена от нея на обичания племенник Вацлав. В драматичните моменти, последвали неговото убийство, Подивен, верен слуга на Вацлав, заравя иконата в покрайнините на гората, за да не бъде унищожена. В средата на ХІІ век един селянин я намира. Свещениците от Стара Болеслав издигат параклис на мястото, където е намерена и в него поставят намерената икона. По време на хусистките братоубийствени войни, Стара Болеслав е опожарен и картината е повредена; бива реставрирана и добива настоящата форма. От 1609 г. с идването на йезуитите, иконата е провъзгласена за „Паладиум”, покровител на чешките земи”, а от 1613, благодарение на Каспар Арсений от Радбуца е документирано първото писмено свидетелство за чудесата приписвани на иконата, която от тогава привлича многобройни поклонници от целия район и Прага. По време на Трийсетгодишната война, Паладиумът попада в ръцете на саксонските грабители и е върната благодарение на принцеса Бениня Катерина Лобкович и на крал Фердинанд ІІІ. По причина на други войни, Паладиумът се завръща в Стара Болеслав само през 1650 г.

Два са големите празници, които се честват през м.юли и август в Стара Болеслав. Преди четири века, на 9 юли 1609 г. император Рудолф ІІ издава декрет отпускащ и гарантиращ свобода на култа за така наречената „Бохемска конфесия”, родена през 1575 г. от споразуменията между лютерани, Съюза на Моравските братя и утраквисти, умерено крило на хусистите. Католиците, пред засилването на протестантите, са се страхували за собствената свобода на култа. На 18 август 1609 г. по инициатива на отците йезуити от Стара Болеслав, се провежда голяма молитвена процесия от Прага до града, за да се молят за религиозна свобода, а на бронзовата икона е дадено наименованието „’Паладиум’ на бохемските земи”.
jp/ rv