Литургия на Папата в Бърно: Христос, единствената сигурна надежда за чешкия народ, Европа и цялото човечество

150 хиляди верни взеха участие тази сутрин в Литургията предстоятелствана от Бенедикт ХVІ на голяма открита площадка до летището на Бърно, главен град на Моравия. Присъстваха и хиляди поклонници от съседните страни: Словакия, Полша, Германия, Унгария и Австрия. Става въпрос за най-голямата религиозна среща в историята на Чешката република. За първи път един Папа идва в този град. В проповедта Бенедикт ХVІ насърчи верните да преоткрият Христос, единствената надежда на човечеството. Историята учи – каза – до каква абсурдност достига човек, когато отхвърля Бог. В Литургията взеха участие около 50 кардинали и епископи и държавният глава Вацлав Клаус със съпругата му.

В началото на Литургията един свещеник обясни, че желание на Папата е тя да бъде изживяна в мълчалива съсредоточеност, без ръкопляскания и развяване на знамена. Насърчение, което бе прието положително от верните, принудени по време на комунистическия режим понякога насила да ръкопляскат. Близо до олтара бе поставена известната дървена икона на Света Богородица с Детенцето Исус в ръце от светилището Тирани, позната като Утешителка на страдащите. Папата припомни, че Исус дойде да донесе освобождение и радост на всички потиснати и бедни: Той е „единствената сигурна надежда”, от която има нужда тази земя, Европа и цялото човечество:

"L'esperienza della storia mostra a quali assurdita giunge l'uomo...
„Опитът от историята показва до каква абсурдност достига човекът, когато изключи Бог от хоризонта на своите избори и действия, и как не е лесно да се изгради едно общество вдъхновено от ценностите на доброто, на справедливостта и на братолюбието. Затова свободата трябва непрекъснато да бъде завоювана за доброто, а не лесното търсене на ‘правилния ред за човешките неща’ е задача принадлежаща на всички поколения”.

Истинската надежда – допълни – се реализира със смъртта и възкресението на Исус, който ни освободи от робството на егоизма и на злото. Но днес настоящата култура често пъти представлява „едно радикално предизвикателство за вярата, а следователно и за надеждата”:

In effetti, sia la fede che la speranza, nell'epoca moderna, hanno subito come un "spostamento"...
„Фактически, както вярата, така и надеждата в модерната епоха, понесоха едно един вид ‘изместване’, защото бяха отнесени до частния и извънземния план, докато в конкретния и обществения живот се утвърди доверието в научния и икономическия прогрес (срв. Spe salvi, 17). Познаваме всички, че този прогрес е двулик: отваря възможността за добро заедно с негативни перспективи”.

„Техническото развитие и подобряването на социалните структури – обясни Папата – са важни и несъмнено необходими, но не са достатъчни да гарантират моралното благополучие на обществото”:
 
L'uomo ha bisogno di essere liberato dalle oppressioni materiali...
„Човекът има нуждата да бъде освободен от материалните подтисничества, но трябва да бъде спасен, още повече, от злините, които потискат духа. А кой друг може да го освободи, ако не Бог, който е Любов и откри своя лик на всемогъщ и милостив Отец в Исус Христос? Нашата здрава надежда следователно е Христос: в Него Бог ни обикна докрай и ни даде живот в изобилие (срв. Йо 10,10), този живот който всяка личност, понякога дори несъзнателно, жадува да притежава”.
Папата припомни, че „мнозина пострадаха, за да останат верни на Евангелието и не загубиха надеждата; мнозина се пожертваха, за да възвърнат достойнството на човека и свободата на народите, намирайки във всеотдайния съюз с Христос силата, за да изградят едно ново човечество”:


E pure nell'attuale società, dove tante forme di povertà nascono dall'isolamento, dal non essere amati...
„И въпреки това в настоящото общество, където много форми на бедност се раждат от изолацията, от това да не са обичани, от отхвърлянето на Бог и от първоначалната трагична затвореност на човека, който мисли че може да бъде достатъчен сам за себе си, или пък че е само един незначителен и преходен факт; в този наш свят, който не е смислен, ‘когато се доверява само на човешки проекти’ (срв Caritas in veritate, 53), само Христос може да бъде нашето сигурно спасение. Това е известието, което ние християните сме призвани да разпространяваме всеки ден чрез нашето свидетелстване”.
 
По време на молитвата Ангел Господен Папата поздрави многобройните поклонници, дошли от близките страни: много от тях прекарали нощта в молитвено бдение, очаквайки днешната литургия. Повери всички на Мария, за да оживи във вярващите вярата понякога погълната от ритъма на модерния живот: последното насърчение бе да не остават безразлични към тези, които търсят истината, любовта и истинския живот. На тях – заключи – нека показваме пътя към Исус, който „дарява живота в изобилие”.

jp/ rv