Бенедикт ХVІ към академичните среди в Чешката република: трябва да се възвърне идеята за цялостно формиране, базирано на единството на познанието вкоренено в истината

Ролята на университетите и тяхната мисия в съвременното общество, отношението между вярата и разума и новите заплахи пред академичните институции, бяха основните теми в словото на Папата пред ректори, преподаватели, студенти и видни представители на академичния и културен свят в Чешката република. Срещата се проведе в Двореца на Прага, а приветствено слово поднесе ректор и един студент от прочутия Пражкия университет, основан през 1348г. от император Карл ІV и който е най-стария в Европа. Папата се разписа в Златната книга на университета с библейската фраза "Veritas liberabit vos" ("Истината ще ви направи свободни", Йоан 8, 32).


„Говорещият е бивш професор – каза Бенедикт ХVІ – внимателен към правото на академична свобода и отговорността за автентичната употреба на разума, а сега е Папа и Пастир, признат като авторитетен глас по етическите въпроси на човечеството”.


Папата - професор припомни важната роля на университите и техния принос в културното и духовното наследство на страната и за развитието на обществото. Не случайно „големите промени, трансформирали чешкото общество преди 20 години, се зараждат от реформистки движения в университетите и студентски кръгове”, отлбеляза Папата. Това „търсене на истината” продължава да води и днешните учени в тяхната „дякония” („diakonia”) към истината без която благосъстоянието на всяка една нация е немислимо.

Както университетие, така и религията се стремят да отговорят на желанието на човека за истината и свободата, допълни Бенедикт ХVІ. Ето защо, тези които отричат ролята на религията в обществения живот грешат:

The freedom that underlies the exercise of reason – be it in a university or in the Church – has a purpose: it is directed to the pursuit of truth, and as such gives expression to ...
„Свободата, която е в основата на упражняването на разума – както в университета, така и в Църквата – има определена цел: разкриване на истината. Ето защо, истината е характерен израз на Християнството, от което не случайно се зараждат университетите. Жаждата на човешкото познание подтиква всяко едно поколение да разшири концепцията за разума и черпи знания от източниците на вярата”.

Автономността на университета, както и на всяка една образователна институтция, намира своя смисъл в отговорността към истината и никакви тоталитаризми и политически идоелогии не могат да премахнат човешкия стремеж към свободата и истината, заяви Папата. През 1989г. светът стана свидетел на падането на една фалирала тоталитарна идеология и триумфа на човешкия дух:

The yearning for freedom and truth is inalienably part of our common humanity. It can never be eliminated; and, as history has shown, it is denied at humanity’s own peril...
„Въжделението към свободата и истината е неразривна част от човечеството. Това въжделение не може да бъде препахнато, както показа историята, но може да бъде отхвърляно, което е заплаха за цялото човечество. На това въжделение искат да отговорят религиозната вяра, изкуствата, философията и богословието, по свой начин, както в теоретичен, така и в практически план”.

Оттук идва отговорността и мисията на университета: „да осветлява разума и сърцата на младите”, посочи Бенедикт ХVІ. Тази задача не е нова, а датира от времето на Платон, който казва, че образованието не се състои в придобиването на познания или умения, а в начина на възпитание (paideia) и формиране на интелектуални богатства с цел един добродетелен живот. Папата посочи и средновековната традиция на големите европейски училища, които насочват към идеала, като синтез на всяко знание, но винаги в служба на човешкото (humanitas) или към усъвършенстването на индивида в едно подредено общество. По същият начин, съвременните млади хора искат познанието да открие хоризонтите на голямата авантура „какви трябва да бъдат и какво трябва да извършат”:

The idea of an integrated education, based on the unity of knowledge grounded in truth, must be regained. It serves to counteract the tendency, so evident in contemporary...
„Трябва да се възвърне идеята за цялостно формиране, базирано на единството на познанието, вкоренено в истината. Това може да противодейства на очевидната тенденция в западните общества към фрагментираност на знанието”.


За това разделяне на разума от търсенето на истината допринася „мащабното нарастване на информацията и новите технологии”. Произлизащият от това релативизъм, предупреди Папата, допълнително „замаскирва” истината, което създава „нови заплахи за автономността на академичните институции”:
 
While the period of interference from political totalitarianism has passed, is it not the case that frequently, across the globe, the exercise of reason and academic research are....
„Ако вмешателството на политическия тоталитаризъм вече е минало, от друга страна не е ли вярно, че днес, много често, упражняването на разума и академичното изследване са принудени – по изтънчен и не толкова изтънчен начин – да се огънат под натиска на групи с идеологически интереси или на утилитаристични цели? Какво може да се случи, ако съвременната култура трябва се изгражда само върху доводите на модата и на оскъдното позоваване на интелектуалните традиции, или пък на шумни и обилно финансирани убеждения?”.

Бенедикт ХVІ окуражи представителите на академичните институции да вървят „към идеализма” и помагат на младите, не само с научни програми, а и чрез споделянето на общи идеали:


The skills of analysis and those required to generate a hypothesis, combined with the prudent art of discernment, offer an effective antidote to the attitudes of self-absorption
„Ако аналитичните умения, необходими за формулирането на една научна хипотеза са свързани с изкуството за съждение, предлагат ефикасно противодействие срещу огъването, срещу освободжадането от задължение и дори срещу отчуждението, които понякога присъстват в нашите благоденстващи общества и които могат да уязявят най-вече младите хора”.

Папата припомни думите на своя предшественик Йоан Павел ІІ, настойчиво окуражавал диалога и „пълният съюз между вяра и разум”: „Възприемането на разум, който е глух за божественото и който изпраща религиите в царството на субкултурите, не е способен да влезе с онзи диалог с културите от който нашия свят има спешна нужда”. Бенедикт ХVІ завърши с цитат от своята последна енциклика Caritas in veritate”: “Верността към човека изисква вярност към истината, която е единствената гаранция за свободата (9)”.


dg/ rv