Пресконференция на Папата по време на полета за Прага

Преди да тръгне за Прага, на летище Чампино Бенедикт ХVІ бе поздравен от италианския премиер Силвио Берлускони, завърнал се току-що в Италия от срещата на Г-20 в Питсбург. Премиерът пристигна на летище Чампино преди Папата, като през това време разговаря накратко с държавния секретар кардинал Тарчизио Бертоне и с други от придружаващите го лица, сред които монс. Фернандо Филони, зам.държавен секретар, кардиналът викарий Агостино Валини и апостолическият нунций в Италия, монс. Антонио Дзанарди Ланди. При пристигането на Папата, италианският премиер поздрави накратко Папата, говорейки за международни теми, по-специално за Г-20 и го придружи до стълбата на самолета. Това съобщи директорът на Ватиканския пресцентър, отец Федерико Ломбарди, който информира и за пресконференцията дадена от Бенедикт ХVІ по време на полета:


*********
"Папата обясни, че Чешката република е земя, в която по време на светите братя Кирил и Методий са се смесили славянската с латинската култура, а през Средновековието и Възраждането славянската и германофилската култура, а в по-нови времена тази земя изживява прехода от комунистическия режим към свободата:


„Чешката република понесе страданията на силната комунистическа диктатура, но имаше както католическа, така и светска съпротива на високо ниво. Мисля за текстовете на Вацлав Хавел, които наистина дадоха на Европа едно послание какво означава свободата и как трябва да живеем и да работим в свободата”.   
Папата отбеляза, че чешката земя бе място на напрежение и конфликти, но също и земя-мост на големи срещи на културно ниво. Затова е плодотворна, но също и за да гледа напред по пътя на европейския континент:

„Църквата (…) може да допринесе на различни сектори. Първият е именно междукултурният диалог между агностици и вярващи. И двата сектора имат нужда един от друг: агностикът не може да бъде доволен да не знае дали Бог съществува или не, а трябва да търси и да чувства голямото наследство на вярата; католикът не може да се задоволи с имането на вярата, а трябва да търси Бог още повече, и в диалога с другите по-задълбочено да преоткрие Бог”.
 
 
Тук, каза отец Ломбарди, Папата бе много убедителен говорейки за Църквата като за едно малцинство, което може да бъде „творческо”. Малцинствата, когато са творчески, дават решаващ принос за пътя на културата и на народите. Отговаряйки на въпроса за ехото на енцикликата “Сaritas in veritate”, Папата каза, че дебатите по тази енциклика са много положителни:


„Етиката не е нещо външно на икономиката (…), етиката е един вътрешен принцип на икономиката, който не действа, ако не държи сметка за човешките ценности на солидарността, на отговорността. (…) Това е голямото предизвикателство на момента и се надявам, че съм допринесъл за това предизвикателство с енцикликата”. 

На въпрос от по-личен характер за малкия инцидент станал през лятото, Папата отговори:

„Виждате, че дясната ми ръка се движи и мога да върша същественото: мога да се храня и преди всичко мога да пиша. Мисълта ми се развива предимно когато пиша, така за мен това че в разстояние на шест седмици не можех да пиша, бе наистина една мъка, но също така и едно училище на търпението.  

Папата говори и за своята работа по втората част на книгата за Исус, казвайки че се надява, въпреки закъснението поради инцидента това лято, да може да я завърши през пролетта, завършва отец Ломбарди.

jp/ rv