Свети Пий от Пиетралчина - съвременна икона на светостта и знак на милосърдната Божия любов

На 23 септември Католическата църква чества литургичният празник на Свети Пий от Пиетралчина, свещеник от фарнцисканският орден. „Изцерение на душите и облекчаване на страданията": така Бенедикт ХVІ обобщи мисията на Свети Пий от Пиетралчина на литургията, която отслужи в едноименната църква в Сан Джовани Ротондо, по време на неговата апостолическа визита на 21 юни т.г.


Обявен е за Блажен на 2 май 1999г, а на 16 юни 2002г с тържествена литургия на площад Свети Петър, излъчвана директно по цял свят, Папа Йоан Павел ІІ го обявява за Светец.


Светец от народа, един от нас, модерен и винаги актуален. За вярващите е пример, опорна точка и живо присъствие; той е онзи който им показва пътя към Бог и водейки ги за ръка ги отвежда към Него. Роден на 25 май 1887 г. в Пеетралчина, четвъртото от седемте деца на набожни и трудолюбиви земеделци, Отец Пий е знак на Божието присъствие. Обикновен човек от скромно потекло, „сграбчен от Христос” (Фил. 3,12), за да се превърне в избрано средство на вечната власт на Неговия Кръст. Стигматите по тялото му са неговата съкровена връзка с Христос, но това не означава, че Отец Пий губи своята идентичност, защото Бог не заличава човешката същност, а я преобразява и насочва към Неговия спасителен план, отбелязва Бенедикт ХVІ:


„Отец Пий запазва своя темперамент и своите естествени дарове и ги поднася на Бог, който си послужи с тях, за да продължи делото на Христос по три основи начина: възвестяване на Евангелието, прощаване на греховете и изцеление на тялото и душата на болните”.


За тази своя мисия, Отец Пий преживява много битки в своя земен живот:


„Както за Исус, така и за Отец Пий, истинската борба и радикалните промени се изразяваха не срещу земните врагове, а по-скоро срещу духа на злото. Най-страшните бури, които са го заплашвали са били атаките на дявола от които се предпазва облечен с „Божиите доспехи”, защитен от „щита на вярата” и „острието на Светия Дух”, което е Словото Божие”.

Единственото свещеническо и бащинско безпокойство за Свети Пий от Пиетралчина е било човеците да се завърнат към Бог; да могат да изпитат неговото милосърдие и обновени вътрешно, да отрият красотата и радостта от това че са християни; да живеят в общение с Исус; да принадлежат на Църквата и практикуват Евангелието. Този „човек на раните” бе въплъщение на тайната на Христовото страдание и отражение на любовта на Разпнатият Христос. За него страданията в този земен живот са знак Божията любов към нас. Тайната на неговото свещеническо служение се е крие в желанието му и усилията му да покаже на всички милосърдната любов на Бог, който чрез Свети Пий ни напомня, че само чрез Кръста светът може да бъде спасен и изкупен.

В проповедта за неговата канонизация на 16 юни 2002 г. Папа Йоан Павел ІІ отбелязва:

„За свещениците литургията отслужвана от Отец Пий от Пиетралчина бе красноречив призив за красотата на свещеническото звание, а за богопосветените и миряните тя бе един изключителен катехизис. Светата Литургия бе сърцето и изворът на цялата негова духовност. Така Свети Пий от Пиетралчина за всички нас – свещеници, богопосветени и миряни – е достоверен свидетел на Христос и Неговото Евангелие. Неговият пример и застъпничество ни насърчават към по-голяма любов към Бог и конкретна солидарност към ближните и нуждаещите се”.

Нека Божията Майка, която Отец Пий от Пеитралчина призоваваше като „Дева Мария на Благодатта", ни помага да следваме стъпките на този така обичан от народа светец, превърлнал се в съвременна икона на святост и знак на милосърдната Божия любов.