Църквата чества Скръбна Божия Майка. Бенедикт ХVІ: на Калвария Мария стои пред нас като знак на надежда и утешение

Днес Църквата чества литургичната памет на Скръбната Божия Майка. Говорейки за нея по време на молитвата Ангел Господен в неделя, Папата призова верните да се учат от Мария да свидетелстват вярата „готови да заплатят лично, но да останат верни на Евангелието” с увереността, че „нищо от това, което правим не е загубено”.

В подножието на Кръста, застанала до умиращия Исус, Мария присъединява своето страдание към това на Сина и ни показва, че любовта на Бог е по-силна от смъртта. Нейната болка, подчерта Бенедикт ХVІ е „болка пълна с вяра и любов”:


„На Калвария Девицата участва в спасителната сила на страданието на Христос, добавяйки своето „’fiat’ нека ми бъде”, своето „да” към това на Сина”. (Ангел Господен 17 септември 2006) 

Пред страданието на Сина, Мария се доверява на Бог. Знае, че на Кръста Христос проля своята кръв, за да освободи човечеството от робството на греха:


„Дева Мария, която повярва в Словото на Господа, не загуби своята вяра в Бог, когато видя своя Син отхвърлен, поруган и осъден на смърт. Остана редом до Сина, страдайки и молейки се чак до края. И видя зората на неговото Възкресение”. (Ангел Господен 13 септември 2009) 

Мария, подчертава Папата, ни учи че „колкото повече човекът е близо до Бог, толкова повече той е близо до човеците”. Фактът, че в часа на Кръста Мария е „изцяло отдадена на Бог, е причината заради която е толкова близка до човеците”:


„Затова може да бъде Майка на всяка утеха и на всяка помощ, една Майка, към която можем да се обърнем при всяка нужда в собствената слабост и собствения грях, защото Тя разбира всичко и за всички е отворената сила на съзидателната доброта”. (Света Литургия, 8 декември 2005) 

В нея, продължава Светият Отец, „Бог запечата своя лик, ликът на Този, който търси загубената овца чак до планините и сред тръните на греха на този свят, оставяйки се да бъде ранен от трънения венец на тези грехове, за да вземе овцата на раменете си и да я върне в дома”:


„Като Майка, която съчувства, Мария е предварителната фигура и постоянният портрет на Сина. Така виждаме, че и ликът на Прескръбната, на Майката, която споделя страданията и любовта, е една вярна картина на Непорочната. Нейното сърце посредством близостта до Бог, се е разширило. В нея добротата на Бог се е доближила и се приближава много до нас. Така Мария стои пред нас като знак на утеха, на насърчение, на надежда”. (Света Литургия, 8 декември 2005) 

Бенедикт ХVІ ни кани да съзерцаваме Мария в подножието на Кръста, „свързана дълбоко с мисията на Христос и съучастник в делото на спасението чрез своята болка на Майка”:


„На Калвария Исус ни я даде като майка и ни повери на Нея като чеда. Нека Прескръбната Дева Мария ви издейства дара да следвате нейния божествен Син разпънат на кръста и да прегърнете със спокойствие трудностите и изпитанията на всекидневното съществуване”. (Слово пред монахините кларисинки, 15 септември 2007).  
jp/rv