Послание за края на Рамазана: християни и мюсюлмани заедно в борбата срещу бедността и екстремизма, присвояващ си името на Бог

„Бедният стои пред нас, но преди всичко ни кани да си сътрудничим в една благородна кауза: тази да победим неговата бедност”: това е насърчението съдържащо се в посланието на Папския съвет за Междурелигиозен диалог към „приятелите мюсюлмани” по повод края на месеца Рамазан. Документът, подписан от кардинал Жан-Луи Торан, председател на ватиканското ведомство има за тема: „Християни и мюсюлмани, заедно за да победим бедността”.
 
„Бедността унижава и поражда непоносими страдания”, казва кардиналът в посланието. Тези страдания, се чете в документа, „често пъти са повод за изолиране, за гняв, дори за омраза и желание за отмъщение”. Това, пише още кардинал Торан, „би могло да подтикне към враждебни действия с всички възможни средства, търсейки да бъдат оправдани и чрез религията: да се придобие, в името на една претендирана „божествена справедливост”, богатството на другия, включително неговия мир и сигурност”. Затова, пише кардиналът, „отхвърлянето на феномените на екстремизъм и насилие изисква задължително борба срещу бедността посредством насърчаването на едно цялостно човешко развитие”, което Павел VІ окачестви като „новото име на мира”.

„Вниманието, състраданието и помощта, която всички, братя и сестри, можем да окажем на този, който е беден, за да му върнем неговото място в обществото на хората – продължава посланието – е едно живо доказателство за Любовта на Всевишния, защото е човекът като такъв, когото Той ни призовава да обичаме и да подпомагаме, без дискриминации за принадлежност”. Кардинал Жан-Луи Торан припомня, че последната енциклика на Бенедикт ХVІ, „Caritas in veritate”, изяснява „необходимостта от един нов хуманен синтез”, защото истинското развитие „не може да не бъде насочено към целия човек и към всички човеци”. Посланието прави разлика между два вида бедност: една, срещу която да се води борба, и друга, която да бъде „прегърната”. Бедността, срещу която трябва да се води борба, се подчертава, „е пред очите на всички: глад, липса на питейна вода, недостатъчни медицински грижи и подходящи жилища, липсата на възпитателни и културни системи, неграмотност, без да се премълчава съществуването на нови форми” на мизерия. Бедността, която да се избере е „тази която кани да се води един обикновен и съществен начин на живот, който избягва разхищението, зачита околната среда и всички блага на Сътворението”. Тази е бедността, която „предполага да се излезе от самите себе си и разширява сърцето”.

„Като вярващи – подчертава кардинал Торан – търсенето на общи справедливи и трайни решения против бича на бедността означава да се замислим върху тежките проблеми на нашето време и когато е възможно, да се ангажираме заедно за намирането на отговора”. В този смисъл „е необходимо позоваването на аспектите на бедността свързани с глобализацията на нашите общества да придобие един духовен и морален смисъл, защото споделяме призванието да изградим едно само човешко семейство, в което всички – индивиди, народи и нации – регулират своето поведение според принципите на братолюбието и на отговорността”. Накрая, спирайки се на връзките между християни и мюсюлмани, в посланието се казва, че е достигнат „важен предел”: в различни места, тръгвайки „от общите преживявания и споделените тревоги” се е преминало „от толерантността до срещата”.
jp/rv