Човешко развитие

Човешко развитие

Човешкото развитие в съвременната епоха е една от главните теми в социалната енциклика на Бенедикт ХVІ "Caritas in veritate". Папата посочва основните причини за нарушаване на човешкото развивите: спекулативната финансова дейност, емигрантските вълни и нерегулираното използване на природните ресурси. Като една от главните причини за тези деформации е печалбата:„Ако не включва в себе си общото благо като нейна крайна цел, печалбата рискува да разруши богатствата и да създаде бедност”. Вярно е, отбелязва Папата, че развитието на което сме свидетели продължава да е положителен фактор, който избави от бедността милиарди хора и даде възможността на много страни да се превърнат в действащи субекти в международната политика. Въпреки това, трябва да се признае, че същото това икономическо развитие бе и продължава да бъде обременено от „драматични проблеми и деформации, които се забелязват още повече в настоящата кризисна ситуация”. Всички тези проблеми трябва да ни накарат, подчертава Бенедикт ХVІ, да се замислим за необходимите мерки за намирането на решения не само на новите проблеми, но също и на онези, които имат решаващо отражение за настоящето и бъдещо развитие на човечеството. „Аспектите на кризата и нейните разрешения, както и едно ново възможно бъдещо развитие, са все повече взаимосвързани, зависими едно от друго и изискват нови усилия за единно схващане и нов хуманитарен синтез”. Без съмнение, отбелязва Папата, сложността и сериозността на настоящата икономическа ситуация ни тревожат, но трябва приемем с реализъм, доверие и надежда отговорностите свързани с дълбокото културно и обновление и преоткриването на основните ценности върху които да се изгради един по-добър свят. „Настоящата криза ни задължава да пресъздадем нашият път, да създадем нови правила и да намерим нови форми на ангажираност, да се насочим към нови положителни опити, отхвърляйки отрицателните. Само по този начин кризата може да се превърне в повод за разсъдливост и ново преосмисляне (21)”.

 

Полицентрично развитие

Днес, отбелязва Папата, развитието е полицентрично, защото главните действащи лица и причините, както за слабото развитие така и за развитието, са многобройни, а вините и заслугите са различни. Освен това, демаркационната линия между богатите и бедните държави не е толкова явна, както по времето на социалната Енциклика на Павел VІ Populorum progressio. Днес световното богатство нараства с неоспорими темпове, но същевременно се увеличават и неравенствата. В някои зони на планетата отделни групировки са облагодетелствани от свръхразвитие, което неприемливо контрастира с постоянната и нечовешка бедност. Друг тревожен феномен, който пречи на развитието, са „корупцията и беззаконието, които за съжаление присъстват както в икономическите и политически субекти на новите и стари богати държави, така и в самите бедни държави”. Също и международните помощи, подчертава Бенедикт ХVІ често се отклоняват от техните крайни цели, поради безотговорността както на дарителите така и на получателите на тези помощи. Този вид разпределяне на отговорността се среща също и в нематериалната и културна сфера на развитието.





Въпреки това, подчертава Бенедикт ХVІ, днес много зони на планетата са еволюирали, дори това да е направено по проблематичен и нехомогенен начин, ставайки по този начин част от силите предназначени да заемат важна роля за бъдещето. „Трябва въпреки това да се подчертае, че не е достатъчно само да се напредва от икономическа и технологическа гледна точка. Необходимо е развитието да бъде преди всичко истинско и цялостно (22)".





След рухването на икономическите и политически системи на комунистическите държави в Източна Европа и края на така наречените „противникови съюзи” Йоан Павел ІІ поиска едно "глобално преосмисляне не развитието". "Още през 1987г. Йоан Павел ІІ посочи съществуването на тези два блока като една от главните причини за слабото развитие, тъй като политиката изземваше ресурсите на икономиката и културата, а идеологията забраняваше свободата". След 1989г., припомня Бенедикт ХVІ, "той поиска рухването на "блоковете" да бъде последвано от едно глобално преосмисляне на развитието, не само в бившите комунистически държави, но също и западните държави и тези в процес на еволюция. Това бе осъществено само от части и продължава да бъде едно истинско задължение, което трябва да се удовлетвори, може би възползвайки се именно от необходимият избор за да се преодолеят настоящите икономически проблеми (23-25)".





В нашата епоха, отбелязва Бенедикт ХVІ, Държавата се намира в ситуация на ограничения поставени и от новият икономическо-търговски и международен финансов контекст, който е белязан и от нарастващата подвижност на финансовите капитали, на материалните и нематериални производствени средства. Този нов контекст, промени политическите власти в Държавите. Наблюдава се една „нова преоценка” на ролята на „държавните институции в Държавата”, която изисква едно участие на гражданското общество в националната и международната политика. Към този нов политически и финансов контекст Папата прибавя и навлизането на ниско струващата продукция от страна на богатите държави. „Тези процеси – прибавя Светият Отец – допринесоха за намаляване на социалната сигурност, която поставя под голяма опасност правата на работниците”. От друга страна се наблюдава, „поради икономическа угода, често правителствата ограничават синдикалната свобода”. Поради това Бенедикт ХVІ в своята трета Енциклика напомня на управляващите, че „първият и най-важен капитал, който трябва да се закриля и оценява е човешката личност в неговата цялост. Човекът е авторът, център и цел на целя социално-икономически живот (24)".



В културен план, днес се наблюдава нарастването на нови перспективи за диалог, но съществува също и една двойна опасност. От една страна намираме едно културно многообразие, в което различните култури „се смятат за съществено равностойни”, а от друга страна намираме „културното уеднаквяване” или „изравняването на различните начини на живот”. Според Бенедикт ХVІ „по този начин се губи дълбокия смисъл на културата на различните Нации, различните народни традиции, в лоното на които всеки един човек се измерва с въпросите за човешкото съществуване. Културното многообразие и уеднаквяване допринасят за разделянето на културата от човешката природа. По този начин, различните култури не могат да открият тяхното измерение в една природа, която ги превъзхожда, превръщайки човека само в една културна даденост. Когато това се случи, човечеството е изправено пред опасностите на манипулацията и подчинението (26)”.



От тук Бенедикт ХVІ насочва своето внимание към "скандала на глада". Папата подчертава липсата на "ред в икономическите институции", който може посрещне този спешен проблем. Поради това Бенедикт ХVІ насърчава новите технологии в аграрната промишленост и една справедлива аграрна реформа в развиващите се страни. Тук Папата подчертава, че зачитането на човешкият живот „не може по никакъв начин да бъде отделен” от въпросите свързани с развитието на народите. „Става въпрос за един аспект - обяснява Бенедикт ХVІ - който през последните години придоби една все по-голяма видимост, задължавайки ни да разширим нашите понятия за бедността и развитието към въпросите свързани с приемането на живота, преди всичко там където по различен начин той е възпрепятстван”. В различни части на света пребладават практики за демографски контрол, които „налагат и прилагането на аборта”. В някой развити държави, продължава Светият Отец, е разпространен един „манталитет на контрол на раждаемостта, които често бива предлаган и на другите Държави, представян под формата на културен прогрес”. Тревожещи са също и „законодателните системи, които предвиждат прилагането на евтаназията”. „Когато едно общество ще отправя към отричането на живота и прекъсването на живота – отбелязва Папата – може да стигне до там да не намери повече сили и причини, за да се отдаде в служба на истинското благо за човека (27-28)”.



Друг фактор свързан тясно съврзан с развитието е отричане на правото на религиозната свобода, посочва Бенедикт ХVІ. Това не се отнася само за борбите и конфликтите по религиозни причини мотиви, дори понякога да изглеждат като прикритие на жаждата за власт и богатство. "Днес много често се извършва убийство в свещеното име на Бог", подчертава Папата. „Насилията, поради религиозни причини, възпрепятстват истинското развитие и еволюцията на народите към социално-икономическо и духовно благоденствие”. Но трябва да се отбележи също, подчертава Светият Отец, че освен „религиозният фанатизъм, също и програмираната пропаганда на религиозното безразличие или на практическият атеизъм в много Държави, контрастира с необходимостта от развитие на народите, защото ги лишава от техните духовни и човешки ресурси”. „Бог – подчертава Папата – е гаранцията за истинското човешко развитие” защото човек е създаден по Негов образ и подобие и върху това се основава неговото трансцедентно достойнство (29).





В последните параграфи на втората глава от Caritas in veritate, Бенедикт ХVІ насърчава за прилагането на различните нива на човешкото познание в изграждането на истинското развитие на народите. Като се има на предвид сложността на настоящите проблеми, различни дисциплини трябва да сътрудничат помежду си и взаимно да се допълват. Милосърдието не изключва познанието, а го изисква, насърчава и вдъхновява. Знанието от своя страна не е дело само на човешката интелигентност, но въпреки това само то е недостатъчно и научните заключенията не могат да посочат сами пътят към цялостното човешко развитие. „Винаги има нужда да бъдем тласнати напред: изисква го любовта в истината. Но това напред, не означава да оставим настрана заключенията на разума или да противоречим на неговите резултати. Не съществува разум и след това любов: съществува любов богата на разум и разум изпълнен с любов”. Това означава че моралните преценки и научните изследвания трябва да се развиват заедно и любовта е тази която трябва да ги вдъхновява (32)".



Светла Чалъкова