Трите кръга на сексуалността

Не бихме могли да си представим човека без сексуалността. Още в началото на самото сътворение Бог създава телесния човек и влага в него сексуалността като дар и идентичност. “мъж и жена ги сътвори” (Бит 1, 27; 5, 2). Няма ситуация, няма решение, избор или дейност в ежедневието, в които човек да не участва със своята сексуалност. Тя засяга по-специално начина на съществуване и на поведение, както и чувствеността, способността да се обича и способността за прокреация и за общуване с другите. Човешката сексуалност, която освен че е неразривна част от човешкото естество, е дар, който заради неблагоприятните последици на първородния грях и многото натрупани предразсъдъци, както и грешна интерпретация и банализиране, не е оценен достатъчно. За това „допринасят” и някои съвременни културни модели, които издигат в култ човешкото тяло и превръщат сексуалността в консумизъм, принизявайки върховното чувство на любовта и отношение между мъжа и жената. Как младите могат да бъдат предпазени от погрешното разбиране за сексуалността? С този въпрос се обръщаме към монс. Джанфранко Равази, префект на Папския съвет за Култура:

 

"Io penso che qui bisogna ancora una volta tornare al problema della comunicazione..."

„Трябва да се върнем към проблема за комуникацията, възпитанието и образованието. Необходимо е завръщане към истинската хуманност, която съдържа в себе си три здраво свързани помежду си и неделими елементи - като верига - които за съжаление, съвременното общество е прекъснало. Първият кръг е сексуалността. В средновековието за сексуалността се казва, че е един хубав дар от Бог („bonum donum Dei”). Сексуалността е началото на зараждането на човешкия род и съставен биологичен елемент на човека. Сексуалните пориви са основен елемент за живота. Те също са присъщи и на животните. Но човекът е способен на още по-високи чувства, които правят сексулността много по-красива и по-истинска. Това е ероса или вторият кръг. Но какво представлява ероса?"

 

"È la scoperta della bellezza dell’altra persona, dell’estetica, della tenerezza, della fantasia, del sentimento, della passione..."

"Той е откриването на красотата в другия, на естетиката, на нежността, на фантазията, на чувството, на страстта. Библейската книга Песен на Песните представя много добре ероса и съзерцанието на мъжкото и женското тяло,които са представени без никакъв свян. Животните не познават еросът, защото ерос означава поезия, означава фантазия и творчество. Но това не е достатъчно, защото в еросът другият все още е видян като един красив предмет, независимо че поддържаме връзка с него. Това е любовта или третият кръг".



"L’amore invece è la gioia piena della comunicazione, della comunione, gli occhi negli occhi ..."

Любовта е пълната радост от комуникацията, от общението очи в очи, от споделянето на мъките и радостите с другия. Това е което казва жената в Песен на Песните: „Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък на него” или взаимното даряване до момента в който може да се каже, че „моята идентичност я имам, защото притежавам другия”. Смятам, че училището, а не религията, трябва да научи съвременните младежи да поддържат винаги заедно тези три кръга. Само тогава ще разберат, че това не е отричане от сексуалността, като форма на аскетизъм и от друга страна, че сексуалността не се свежда до материалното. Порнографията, като краен израз на материалната сексуалност, прилича на разкъсаната плът, защото не притежава в себе си творчеството и красотата на любовта”.





Светла Чалъкова