Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Божието Слово е пътят към истината. Поздрав към поклонници от Чехия, която ще посети в края на септември

Не трябва да бъдем погълнати от ежедневието и проблемите на живота, „забравяйки че Исус трябва да бъде център в нашия живот”, а се научим „да мълчим, за да чуем гласа на Бог”. Това поучение на Свети Пиер Дамиани, монах, живял през ХІ в., голям аскет и „изтънчен богослов”, припомни Папа Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция, която проведе тази сутрин във ватиканската аула Павел VІ пред 8 хиляди поклонници и вярващи от цял свят. В края на аудиенцията Папата поздрави поклонници от Република Чехия, която ще посети в края на септември. Бенедикт ХVІ отправи и апел за солидарност към жертвите на трудови злополуки.

Наричал се е „последният слуга на монасите”, Бенедикт ХVІ го окачестви личност „жизнена, богата и комплексна” на средновековната Църква, надарен с теологичен „гений” и необикновени литературни качества, оставил за своите съвременници, но и за днешните християни, незабравими страници за Божията красота, за любовта към Христовия Кръст, за цената на душевната тишина: особено тази живяна в манастира. Писател, латинист, поет, „ангажиран лично в реформите подети от папите” през ХІ век, но преди всичко монах. Пиер Дамяни се ражда в Равена през 1007 г. Скоро остава сирак, детските му години „не са лишени от страдания”. Става учител, имал е юридически задачи и „изтънченото умение да твори”, „един от най-добрите латинисти на своето време”. Очертавайки живота и духовното му богатство, Папата изтъкна някои черти на този човек, който 25-годишен е очарован от „съзерцанието на примата на Бог”:

„За него монашеският живот е върхът на християнския живот, той е върхът на състоянията на живот, защото монахът, вече освободен от връзките със света и собственото аз, получава ‘капарата от Светия Дух и душата му щастлива се присъединява към небесния Съпруг‘. Днес това е важно и за нас, дори да не сме монаси: умението да пазим тишина вътре в себе си, за да слушаме гласа на Бог, за да търсим мястото, където Бог ни говори: да разбираме Словото Божие в молитвата и в медитацията е пътят на живота”. 
„Поетичното съзерцание на света” води Пиер Дамяни през 1034 г. да се отдалечи от него и да влезе в манастира на Фонте Авелана, наскоро основан. Описва живота на основателя Свети Ромуалд от Равена и „преди всичко идеала на еремитското монашество”. Папата припомни, че манастирът е бил посветен на Светия Кръст „и ще бъде християнската тайна, която го привлича повече от всички други”. „Не обича Христос – пише светецът – този който не обича кръста”. „Посвещава му прекрасни молитви”, възхвалява „неговото космическо измерение, което обгръща историята на спасението. „Нека неговият пример – коментира Бенедикт ХVІ – подтиква и нас да гледаме винаги към кръста като върховното дело на Бог за човека, което ни дари спасението”. Във Фонте Авелана Пиер Дамяни пише правило на манастира, което е следвано от неговите събратя и стигайки до наши дни:

„Дълбокият съюз с Христос се отнася не само до монасите, но и до всички кръстени. Тук намираме силен подтик да не се оставяме да бъдем погълнати изцяло от заетостта, от проблемите и грижите на всекидневието, забравяйки че Исус трябва да бъде наистина в центъра на нашия живот”. 
В своите теологични творби Пиер Дамяни „излага ясно и убедително „тринитарната доктрина” и описва Църквата като единение. „Църквата е обединена от любовта” и „цялата универсална Църква е единствената съпруга на Исус, в единствено число”. Пиер Дамяни знае обаче, че „тази мислена картина не отговаря на действителността от неговото време, и не се колебае да осъди съществуващата корупция в манастирите и сред клира особено в практиката светски длъжности да бъдат изпълнявани от църковни лица”. Различни епископи и абати са се държали повече като управници, а не като пастири на души”. През 1057 г. приема назначението за кардинал на Остия и започва да сътрудничи с папите в реформата на Църквата. „Отказва се от красотата на манастира и смело тръгва да изпълнява различни мисии”. Десет години по-късно се завръща във Фонте Авелана. Но след две години е във Франкфурт, за да избегне развода между Хенрих ІV и Берта. След това в Монтекасино и в Равена. През 1072 г. завръщайки се от тази мисия умира.

„Голяма благодат за Църквата е, че Бог поставя в нейния живот такива личности”. Той бе монах – заключи – живял строг живот, с форми които днес биха изглеждали дори прекалени.

„Направи от монашеския живот едно красноречиво свидетелство за примата на Бог и отправи един призив към всички да вървят към светостта, свободни от всякакъв компромис със злото”.
 
 
В края на генералната аудиенция Папата поздрави специално поклонниците от Чехия, като каза че чака с нетърпение лично да поздрави тяхната страна. Поздрави и представителите на италианската Асоциация на инвалидите засегнати от трудови злополуки, срещна се и разговаря с г-жа Аша-Роз Мигиро, зам.генерален секретар на Обединените нации.
jp/rv