Глобализация

През последните години сме свидетели на процеса на планетарна взаимозависимост, обхващащ всички икономики, известен като глобализация. Тя е основен двигател за развитието на цели региони и представлява една голяма възможност, но от друга страна, ако този процес не е ръководен от любовта в истината, може да предизвика непознати досега щети и да създаде нови разделения в човешкото семейство. За това предупреждава Бенедикт ХVІ в новата си енциклика „Caritas in veritate”, в която посвещава специално място на процеса на глобализация. Според него, „любовта и истината представят пред човека една нова и креативна възможност”: да разшири разума и го ориентира към тези „внушителни нови динамики” в перспективата на „цивилизацията на любовта”, чието семе Бог е засял във всеки народ и всяка култура”.

„Глобализацията трябва да се разбира като социално –икономичеси процес, но това не е единствено нейно измерение”, уточнява Папата, защото зад видимия процес стои човешката действителност, която все повече става взаимозависима. Тя е изградена от хора и народи и този процес трябва да бъде в полза на тяхното развитие. „Преминаването на границите не е само материален, а и културен факт с неговите причини и последствия”. „Истината за глобализацията като процес и нейния основен етически критерий се определят от единството на човешкото семейство и от нейното благотворно развитие”. Ето защо, посочва Бенедикт ХVІ, „нужни са постоянни усилия индивидите и обществото да бъдат ориентирани към една култура, открита към трансцедентнотто и процеса на планетарна интеграция”.

Сама по себе си глобализацията не е нито добра нито лоша, а ще бъде такава, каквато хората я направят, допълва Папата, но в никакъв случай „не трябва да бъдем нейни жертви, а главни действащи лица, които я развиват разумно, водени от любовта и истината”. В тази светлина глобализацията предлага големи възможности за развитие: „Правилно разбрани и управлявани, процесите на глобализация предлагат както никога досега възможността за преразпределение на благата на планеранто ниво, но ако бъдат лошо управлявани, тогава бедността и неравенството се увеличават, а една криза заразява целия свят ”.

Нужна е и промяна на мисленето, особено в отношението към бедните, посочва Папата. „Много дълго време се е мислело, че бедните народи трябва да останат закотвени в един предопределен стадий на развитие и се задоволяват от филантропията на развитите народи. Днес, за разлика от миналото, материалните сили които могат да позволят на тези народи да излезат от мизерията са много по-големи, но от тях се възползват предимно развитите народи, които злоупотребяват с процеса на свободното движение на капитали и трудова ръка”. Затова „разпространението на благосъстоянието не трябва да бъде спирано от егоистични и протекционистични планове или особени интереси”, а точно обратното: „обвързването на развиващите се страни позволява по-добро управление в период на криза”.

Трудностите и опасностите свързани с глобализацията могатда бъдат преодоляни, посочва Папата, само ако се има предвид „антропологичната и етическа душа, която тласка глобализацията към по-хуманни цели”. За съжаление, тази „душа” е подтискана и виждана през призмата на „утилитарни и индивидуални културно-етически перспективи”. „Глобализацията е многоизмерен и поливалентен феномен, който изисква наличието на култура в различията и в единството на всичките нейни измерения, включително и богословието. Това ще позволи глобализацията на човечеството да бъде насочена към взаимните отношения, общението и споделянето”.
 
Димитър Ганчев