8 септември - Рождение на Дева Мария: Света Богородица отразява силата на Евангелието

Църквата чества днес Рождението на Блажената Дева Мария, празник честван и от Православната Църква, познат като Малка Богородица. В Богородичното светилище в Лорето бе отслужена тържествена евхаристична литургия, а по обед в 12 часа, след молитвата Ангел Господен, ято на Италианските военновъздушни сили прелетя над светилището в чест на Дева Мария от Лорето, покровителка на авиацията. Един особено силен и тържествен момент, защото в Лорето се съхраняват три от стените на Светия Дом, мястото където Дева Мария се ражда. За мястото на тази почит в съвременния свят говори Папският делегат за светилището, архиепископ Джовани Тонучи:

**********
Обичта към Дева Мария няма нужда да бъде обяснявана: тя е нещо което има здрава теологична основа, нещо което е дълбоко вкоренено в сърцата на вярващите. Тук в Лорето тези чувства са много силни, защото целият град в известен смисъл е Богородичен. Ние се гордеем, че сме наричани „Градът на Мария”. Естествено, когато можем заедно да припомним рождения ден на нашата небесна Майка, ние го правим с голяма радост.

Трябва да се каже обаче, че много често любовта към Мария е забравяна: какъв е пътят, за да я преоткрием в нашето сърце?
Бих казал да се преоткрие с пътя, който ни сочи именно това светилище. Йоан Павел ІІ обичаше да казва, че Лорето е едно теологично светилище. Понякога може би вниманието е спирано повече върху мелодраматичните аспекти на почитта към Божията майка – върху явления, откровения, послания – и забравяме силното послание, което ни дава Евангелието за присъствието на Мария: смирена, въздържана, но силна. Малкото думи, казани от Мария в Евангелията са повече от всички явления от нашите 20 века християнски живот. Затова пътя, който ни сочи светилището е да се преоткрие нейното силно майчино присъствие, притежаващо силата на Евангелието, известявано и слушано.

Какъв съвет бихте дали на хората, които са отдалечени от сърцето на Мария, но които биха искали да се приближат, защото чувстват силно това желание?
Бих казал да оставят да говори тяхното сърце, да останат малко в мълчание и да чуят това, което Мария, като наша Майка, има да ни каже. Последните думи, които Мария казва в Евангелието на Йоан са: „Сторете каквото Ви каже”. Това е една покана да бъде слушано Словото на Господа и да бъде поставяно на практика.
Традицията за честването на Рождението на Дева Мария се ражда на Изток през първите векове. В литургичния календар е въведен през седми век от Папа Сергей І. Началото на този празник обяснява отец Риналдо Фабрис, председател на Италианската библейска асоциация:

**********
Главният източник се намира в едно апокрифно Евангелие от втори век. Родителите на Мария, Йоаким и Ана са в напреднала възраст и нямат деца. Йоаким издига молитви към Господа, който му известява, че ще му се роди дъщеря. Този е разказът в Евангелието на Яков. Мария е посветена на Бог и възпитана в храма на Ерусалим, върху чиито останки през Средновековието кръстоносците изграждат една от най-хубавите базилики в Светата Земя, възпоменаваща Раждането на Мария.


Какъв е смисълът на това честване?
То е като Раждането на Исус. Понеже раждането на Исус бележи началото на нашето спасение, в известен смисъл Раждането на Мария подготвя това историческо събитие. Посредством избора на Мария, възпитана в Храма, която ще вземе за съпруг Йосиф, Бог подготвя идването на Спасителя, и не само аспекта на естествения произход, но и нейната духовна подготовка. Този е смисълът за Рождението на Дева Мария.

Още от малка Мария живее в храма. Какво означава, че още като дете се посвещава на Божиите неща?
Това е модел за богупосветените. Мария е девица, но е носител на една плодовитост, която е един голям дар от Бог, една благословия. Една плодовитост, която обаче стои в контекста на посвещаването, на тоталната принадлежност на Бог. Затова девствеността е живяна в традицията на първоначалната Църква и в последствие като избор за посвещаването на собствения живот на Бог. Въплъщението на Бог в човечеството става в този контекст на пълно отдаване на Господа. Можем да кажем, че това е моделът за всички вярващи, за тези които са женени, за родителите които имат деца, които са винаги един дар от Бога посредством процеса на сътворението. Живеенето на цялостната принадлежност към Бог, в каквото и да е състояние на живот, е условие за участието в това присъствие на Бог в човечеството, в което Исус е кулминационният момент като Месия и окончателно присъствие на Бог в човечеството.
jp/rv