Папата към бразилските епископи: християните са отражение на радостта и надеждата в Христос

След Втория Ватикански събор, в Бразилия е налице един вид „аутосекуларизация на много църковни общности”: това отбеляза днес Папата говорейки пред епископите от западните райони 1 и 2 на Бразилската епископска конференция, приети за тяхната визита ад Лимина в апостолическия дворец в Кастел Гандолфо. Бенедикт ХVІ се позова на годините след Събора, когато „някои изтълкуваха отварянето към света не като една мисионерска необходимост”, а „като един преход към секуларизацията, виждайки в нея някои християнски ценности като равноправие, свобода, солидарност, показвайки се готови да правят отстъпки и да оказват сътрудничество”:

“Hà tantos que parecem querce consumir a vida…
Мнозина изглежда консумират цял един живот в една минута, други блуждаят в досадата и инерцията, или се изоставят на насилия от всякакъв род. В крайна сметка, това не е друго, а живот пропилян в търсенето на надежда, както е подчертано от разпространената нужда, понякога смесвана с духовната нужда, за едно обновено търсене на ориентири, за да се върви по пътя на живота”.


От Бразилия, която днес, както всеки 7 септември чества националния Ден на независимостта от Португалия, Папата припомни с епископите дните от м.май 2007 г., проявите на вяра и обич на хората изявени по време на неговото апостолическо пътуване в страната. Но осъди и онази тенденция, възникнала след Втория Ватикански събор, която видя „някои” да тълкуват отварянето към света не като една мисионерска необходимост, а като една стъпка към секуларизацията, готови „да правят отстъпки” и да „намират полета на сътрудничество” по „някои християнски ценности” като равноправие, свобода, солидарност. Това, допълни критично Бенедикт ХVІ, „наложи намесата на някои представители на Църквата в етически дибати, които удовлетвориха очакванията на общественото мнение”, но в които „не бе говорено за някои фундаментални истини на вярата като греха, благодатта, теологичния живот”, смъртта и последният съд, раят и адът:

Insensivelmente caiu-se na auto-secularizacao…
Несъзнателно се стигна до ауто-секуларизацията на много християнски общности: те, надявайки се да задоволят тези ценности, които липсваха, видяха, излъгани и разочаровани, отдалечаването на други, които имаха: нашите съвременници, когато дойдат при нас, желаят да видят това, което не виждат никъде другаде, т.е. радостта и надеждата, които се раждат от факта, че ние сме с възкръсналия Господ”.  

Понастоящем, продължи Папата, „има едно ново поколение, вече родено в тази секуларизирана църковна среда, което вместо да регистрира отвореността и консенсуса, вижда в обществото едно неравенство, съставено от различия и противоречия вътре във вероучителстването на Църквата, особено в етическата област, което се разширява още повече”. Тук, в това, което Папата нарича „пустиня на Бог”, новото поколение „чувства една голяма жажда за трансцедентност”. „В този дух – посочи Папата на епископите – би трябвало да се развиват идеите по този аргумент”, предвид тяхната пленарна асамблея през м.април. Защото, заключи, „младите от това ново поколение, които днес чукат на вратата на семинарията, имат нуждата да намерят учители, които са истински Божи мъже, свещеници изцяло посветени на формирането, които свидетелстват своето самодарение на Църквата посредством целибата и строгия живот по примера на Христос, Добрия Пастир”.
jp/ rv