Навършват се 100 години от кончината на кардинал Вилебрандс, неуморим радетел за икуменизма

На 4 септември преди сто години в Бовенкарспел в Холандия се ражда един от най-големите радетели за икуменизма, кардинал Йоханес Вилебрандс. В деня на неговата кончина, 2 август 2006г., Бенедикт ХVІ го нарече „неуморим пастир в служба на Божия народ и единството на Църквата”, дал „нов тласък на икуменическия диалог”. Кардинал Вилебрандс, примас на Холандия и архиепископ на Утрехт, отдава целия си живот за единението на християните: от 1969 до 1989г. ръководи ватиканското ведомство за икуменизма, вдъхновен от епископския девиз: „любов в истината”. Известни са неговите усилия за диалога с православни и англикани, но най-вече с участието си по време и след Втория Ватикански събор. За неговия икуменически принос говори кардинал Валтер Каспер, председател на Папския Съвет за единение между християните:


„Кардинал Вилебрандс е личност от голяма величина. Започва да работи за християнското единение след Втората световна война, когато икуменизмът все още не е признат. По време на Втория Ватикански събор е Секретар на тогавашния Секретариат за християнското единение. Има значителен дял за Декрета за християнското единение и за Декларацията Nostra Aetate, както и за Декларацията за религиозната свобода и за изработването на текста за догматичната Конституция за Божието Слово. Той умееше да говори с всички наблюдатели и представители на братските Църкви и всяка седмица се събираше с тях, което бе голям принос за Събора. Това показва неговото широко виждане за което сме му много признателни”.

Нека чуем гласа на кардинал Вилебрандс в интервю за германската програма на Радио Ватикана през 1989г.:
 
„"Die liebe, die Christus von Petrus gefragt hat…
„Любовта, която Христос иска от Петър, не се ограничава към една група, нито в рамките на Католическата църква: всички са негови овце. Затова, любовта е отправена към всички християни. Тази любов, преди всичко, изисква единение, защото най-голямото страдание за едно семейство е разделението. В този дух възприех моята нова мисия и развивах от цялото си сърце и с всички сили материални и духовни сили, които Бог ми е дал. Господ ме е благословил и съм Му безкрайно благодарен, че си послужи така дълго с моето дело за Неговата Църква”.


dg/ rv