Свещеникът - баща на Евхаристията

Свещениците са един „огромен дар” не само за Църквата, но и за човечеството. Това се чете в писмото написано от Бенедикт ХVІ за откриване на Годината на свещеника, която ще завърши на 19 юни 2010 г. За значението на свещенството говори пред микрофоните на Радио Ватикана монс. Микеле Джулио Машарели, професор в Папския теологичен факултет Марианум в Рим и в Теологичния институт в Киети:


**********
"Както казва енористът от Арс, “ако свещеникът бъде премахнат, християнството пропада”. Свещеникът е баща на Евхаристията. Евхаристията не се прави сама. Би могла да стане достъпна за миряните, които биха могли да казват с часове, с дни, със седмици и години: „Това е моето тяло”, но това никога не би се случило. Биха могли да казват: „Това е моята кръв” и никога не би се случило. От тези сили за спасението свещеникът притежава две: евхаристичната власт – тази да превръща парчето хляб в тялото на Исус и виното в кръвта на Исус - и тази да превръща грешника в един светец.
 
Верността на Христос и верността на свещеника са теми за Годината на свещеника. Какви пътища сочат на свещеника тези богатства?
Пълна е преди всичко верността на Христос. Това не трябва да плаши свещеника, защото верността на Христос е богатство за него. Исус допълва това, което липсва в нас. Верността на Исус обаче е една вярност в отговор на тази на Отца. Бих се радвал, ако бъде подчертана тази крайна вярност на Бог към нас, към Кръста. Максималната вярност на Отец е, че даде на Сина възможността да се изрази с Кръста, както казва Фон Спейр. Това е дело на Отца: даде на Сина възможността да се изрази в пълнотата, на Кръста, по синовен начин. Следователно Синът е свидетел чрез самия Кръст, който е кръстопътят на две верности: тази на Отца и тази на Сина. Също така и верността на Отец във Възкресението: в третия ден Синът възкръсна. Първата вярност на свещеника е тази да участва в този диалог на вярност между Отец и Сина. Свещеникът притежава също така и верността по отношение на Църквата. Носи задължения поети с ръкоположението: целибатът, послушанието към епископа, волята да реализира в своя живот тайните, които отслужва на олтара. Има и една трета вярност, тази на човека, а също така и към Сътворението. Необходимо е също свещеникът да бъде пророк и автор на този съзидателен съюз.
 
Папата насърчава всички свещеници католици към едно силно и решаващо свидетелстване в днешния свят…
Това което се проповядва трябва да бъде живяно. Това, което се отслужва на олтара трябва да бъде свидетелствано. Верните свещеници стоят над изневярата. Това е важно. Съществуват и блестящите цветове на Църквата, защото не всичко е черно: съществуват белият цвят, златният, червеният – цвят на свидетелството – и мъченичеството с белия цвят. Това е, което много свещеници всеки ден изживяват в обикновената пасторална дейност, пасторална дейност, която според мен е по-силна. Християнството носи също така цветовете на делничния ден и бих искал да подчертая този скромен и скрит труд на свещениците. Ще си позволя да кажа, че е нужно по-голямо внимание към възрастните свещеници, защото са един знак. Свещеникът няма нужда да бъде мускулест и винаги млад. Той е „един знак” и когато възрастта прекланя. Спасението преминава и под знака на един слаб и немощен човек".
 
Йорданка Петрова