Свети Августин епископ на Ипона и Църковен учител

На 28 август Католическата църква чества литургичният празник на Свети Августин, епископ на Ипона и Църковен учител. Личност към която Бенедикт ХVІ е привързан много и на когото посвети цели пет катехистични беседи по време на обичайната Генерална аудиенция.


„Човек изпълнен с пламтяща любов и вяра, висока интелигентност и неуморима пасторална загриженост", така Бенедикт ХVІ определя свети Августин. Роден е в Тагаст, в днешен Алжир, през 354 г. Приема християнството след „дълга и мъчителна вътрешна борба”. Търсел е истината само с разума, но в последствие разбира че разума и вярата не могат да се разделят нито да се противопоставят. Повярвай за да разбереш – казвал свети Августин – и разбери за да повярваш:


„Вярвай за да разбереш: вярата отваря пътят, който води до вратите на истината (…) но също, разбери, виж истината за да можеш да намериш Бог и повярваш”. 

За свети Августин - посочва Бенедикт ХVІ - човек е една голяма енигма и една голяма бездна и само ако открие Бог може да разбере наистина кой е в действителност:


„Божието присъствие в човека е дълбоко и същевременно тайнствено. То може да бъде разпознато и открито в дълбочината на неговото сърце. Не е нужно да излизаш навън – подчертава свети Августин – достатъчно е да се вгледаш в теб; истината живее вътре в човека; и ако откриеш, че твоят характер е променлив, застани над теб самия (…) Устреми се натам където се запалва светлината на разума. Именно така както самият той подчертава в началото на своите „Изповеди”: „Господи, направил си ни за Теб и нашето сърце е неспокойно, докато не открие покой при Теб”. Отдалечаването от Бог, се равнява на отдалечаване от нас самите”. 

Бог е любов и срещата с Него е единственият отговор на тревогите на нашето сърце, е подчертавал свети Августин. За епископа на Ипона, посочва Бенедикт ХVІ, независимо че човешката история е ръководена от Божественото провидение, тя е видяна като борбата между две различни форми на любов:


„Това е неговото основно виждане, неговото тълкуване на историята: борбата между двете форми на любов: любовта за себе, която води до безразличието към Бог и любовта към Бог, която води до безразличието към себе си, до пълната свобода от нас самите в полза на ближните, в светлината Божия”. 

Грехът за свети Августин е търсенето на истината на погрешното място. Той, който изпита собствените слабости, изпита също и безкрайното Божие милосърдие. Според Августни човек се нуждае от постоянното обръщане към вярата, започвайки смирено всеки ден всичко от начало:

„Ние се нуждаем винаги да бъдем пречистени от Христос, от едно ново обръщане, и така до края. Имаме нужда от това смирение, което признава че сме грешници, до момента в който Господ ще ни подаде ръка, за да ни води към вечният живот”.