Новите мъченици на вярата

Днес, както преди 2000 години от събитието което промени историята, християните остават най-преследваната общност в света. Бенедикт ХVІ не веднъж говори за „мисионери, свещеници, епископи, богопосветени и вярващи миряни преследвани, хвърляни в затворите, измъчвани, лишавани от свобода или възпрепятствани да я упражняват, защото са Христови ученици и апостоли на Евангелието”. Именно поради това Светият Отец призовава да се молим, за да се признаят на почти 200 милиона преследвани и дискриминирани християни, човешките права, равенството и религиозната свобода”. Същевременно Папата вижда в съвременните мъченици светлината на надеждата:
 
„Те са „надежда за света”, защото свидетелстват че любовта на Христос е по-силна от насилието и омразата. Те не търсиха мъченичеството, но бяха готови да дадат живота си, за да останат верни на Евангелието. Християнското мъченичество се оправдава само с възвишеното дело на любов към Бог и към ближните”. (Ангел Господен 25 март 2007)


„Любовта към неприятелите e ядрото на „християнската революция”, една революция, която не се базирана на икономически, политически или посреднически стратегии”, отбелязва Бенедикт ХVІ. Тя е една мълчалива революция на любовта, която не се крепи „на човешките ресурси, а е дар от Бог, който се получава единствено и безрезервно само ако се уповаваме на Неговата милосърдна доброта”:
 
„Ето това е нововъведението на Евангелието, което променя светът без да вдига шум. Ето героизма на „малките”, които вярват в любовта на Бог и я разпространяват с цената на живота си”. (Ангел Господен 18 февруари 2007)


Християтнският мъченик преобразява смъртта в деятие на любов:
 
"Това което отвън изглежда брутално, отвътре се превръща в дело на любов, което се дарява изцяло. По този начин насилието се превръща в любов, а смъртта в живот". (Проповед в Мариенфелд - Кьолн, 21 август 2005)


Папата гледа „с особена духовна близост… към онези католици, който запазват тяхната вярност към светипетровият престол, без да се подават на компромиси, понякога дори с цената на големи страдания”:
 
„Цялата църква се възхищава на техният пример и се моли, за да мога те имат силата на постоянстват, знаейки че техните страдания са извор на победа, независимо, че за момент могат да изглеждат като провал”. (Ангел Господен 26 декември 2006)

Съществува и почти недоловимото преследване на секуларизма, посочва Бенедикт ХVІ. Той е там където се цели все повече да се отделят християните, свеждайки до личен факт вярата, смятана за легитимна само ако не оказва влияние в обществения живот:
 
„Как може да се премълчи факта, че навсякъде, дори там където няма преследвания, да се живее адекватно с Евангелието изисква да се заплати една висока цена?... Да изпросим от Бог благодатта да живеем с последователност нашата вяра, винаги готови да „отговорим всекиму, който иска от нас сметка за нашата надежда”. (Ангел Господен 26 декември 2005)

Бенедикт ХVІ призовава постоянното застъпничество на Дева Мария, „за да не отговаряме на злото със зло, а със силата на истината и любовта”:
 
„Нека Пресветата Дева Мария, Царица на мъчениците, да ни помогне да бъдем достоверни свидетели на Евангелието, отговаряйки на неприятелите с обезоръжаващата сила на истината и любовта”. (Ангел Господен 26 декември 2007)
 
Светла Чалъкова