Монс. Филони: "Бъдещето е в ръцете на иракчаните и християните в Ирак имат правото тяхното достойноство да бъде зачитано"

В Ирак трябва да се даде по-голямо пространство на надеждата. „Ако се изгуби надеждата, без съмнение християнското присъствие ще изчезне за много кратко време”. Това твърди в интервю пред ватиканския официоз „Осерваторе Романо”, архиепископ Фердинандо Филони, заместник във Ватиканският държавен секретарият и апостолическият нунций в Ирак от 2001 г. до 2006 г., дадено по повод публикуването на френски език на книгата "Църквата в земята на Аврам".

Нунцият не е един наблюдател, а е въвлечен от действителността и държавата в която се намира малко или много му принадлежи. Така арх. Филони си спомня годините изживени в Ирак и посочва, че през този период се чувствал като иракчанин сред иракчани. Но дори и в тази осквернена от войната и насилията земя, не липсват солидарността и уважението. В интервюто архиепископа припомня един особен епизод: през 2006 г., когато избухва една автобомба пред нунциатурата един мюсюлманин е този, който заедно с 30 работници отстранява данните от експлозията. Неговият принос – разказва нунцият – "бе явен знак на обич". Решението на архиепископа да остане в Ирак по време на войната е свещенически избор: „Ако пастира се укрива в моменти на трудност – посочва монс. Филони – стадото ще се разпръсне”. Оставайки в Ирак е също и начин да се „окуражи църквата в Ирак. В интервюто пред ватиканския всекидневник, архиепископа разглежда също и хилядолетните исторически събития, чрез които фокусира вниманието си на сложността на съвременната действителност. Иракският народ – подчертава мнос. Филони – "все още продължава да бъде разтърсван от експлозии и големи трудности: към атентатите често се прибавя липсата на вода или електричество, трудно се намира работа и преди всичко липсва сигурността". Но бъдещето – прибавя бившият нунций в Ирак – е в ръцете на иракчаните и когато образователната система започне да функционира в пълен режим, „Ирак ще може да направи много и само със собствените си сили”. Монс. Фердинандо Филони посочва накрая, че поместната християнска общност в Ирак има „правото да живее и да живее зачитана в нейното достойнство”. Ако християнската общност емигрира, това ще доведе до неизчислими културни и религиозни щети. Затова – завършва архиепископа – „сме задължени да помогнем на иракските християни” и „да им предоставим надежда”.

svt/ Osservatore Romano