2009-08-11 17:23:48

Един месец от първата социална енциклика на Бенедикт ХVІ "Caritas in veritate"


Точно преди един месец бе публикувана първата социална енциклика на Бенедикт ХVІ. Документът предизвика изключителен интерес на световно ниво и получи всеобщо съгласие, дори се превърна в бестселър в много държави.

Още от самото начало енцикликата подчертава, че „цялостното човешко развитие” се нуждае от истината и любовта. Бином, който е ключ за прочит на цялата Caritas in Veritate. „Любовта в истината, на която Исус е свидетел”, е „основната двигателна сила за истинското развитие на всеки човек и на цялото човечество”. Бенедикт ХVІ потвърждава, че „любов и истина” са „вложеното от Бог призвание в човешкото сърце и разум”. От друга страна, предупреждава, като се има на предвид съществуващата опасност любовта да бъде криворазбрана „изключвайки от моралният контекст”, тя трябва да се съчетава с истината. Без нея, отбелязва Папата „любовта се превръща в сантименталност”. „Християнство изпълнено с любов, но лишено от истината може лесно да бъде объркано с резерв от добри чувства, полезни за социалното съжителство, но второстепенни”, подчертава Бенедикт ХVІ. Развитието има нужда от истината, защото без нея „социалните действия падат под господството на личните интереси и на логиката на властта, чиито последсвия са разрушителни за обществото”. Както Павел VІ в енцикликата “Populorum Progressio”, така и Бенедикт ХVІ потвърждава, че „Христовото възвестяване е първият и основен фактор за развитието”. „Цялостното човешко развитие може да бъде осъществено само с любовта озарена от светлината на разума и вярата”. „Без перспективата за един вечен живот – предупреждава Папата – човешкото развитие на тази земя е лишено от дихание”. Ето защо, „само институциите не са достатъчни”. Без Бог, добавя Светият Отец, развитието се отрича, „изпада в арогантността на самоспасението и насърчава едно нехуманно развитие”. За това „онзи хуманизъм, изключващ Бог е нечовешки хуманизъм”. „Caritas in veritate” посочва, че християнският хуманизъм, съживен от любовта и ръководен от истината, е "най-голямата сила в служба на развитието”. Божията любов е тази „която ни дава сили да действаме и продължим напред в търсене на общото благо за всички”.

Първата социална Енциклика на Папата и трета в неговият понтификат, е публикувана 20 месеца след енцикликата “Spe Salvi” (30 ноември 2007) и три години и шест месеца след първата Енциклика „Deus Caritas est” (25 декември 2007). Като първа равносметка може да бъде посочена дълбоката връзка между тези три папски документа, свързани с четири неразделни теми: Бог, Любов, Истина и Надежда. Това са и едни от най-често срещаните теми в поучителната власт на Бенедикт ХVІ от деня на неговото избиране за глава на Римокатолическата църква.

Що се отнася до последната енциклика на Папата, могат да бъда посочени различни резултати с огромно значение. Първият касае нейното приемане: за 30 дена, в уеб пространството на пет езика (италиански, френски, испански, английски и немски) са публикувани повече от 4.300 статии. Ако се прибавят и тези на други езици, публикациите надвишават 6000. Разбира се „възприемането” на Енцикликата варира от континент на континент и зависи много от нивото на развитие на информационните технологии и често от различните начини на комуникация между една езикова-демографска зона и друга.

За две седмици енцикликата бе на първо място в класациите, а в последствие на първите три места по продажби в книжарниците, независимо че още от деня на нейното представяне във Ватикана, текста бе на разположение на различни езици в основните интернет сайтове, в уеб страниците на Епископските конференции, в католическите сайтове и различни интернет форуми. В този контекст трябва да се отбележи факта, че “Caritas in veritate” е първата енциклика, която влиза в социалното интернет пространство - дигитален феномен развил се изключително през последните две години. Без съмнение, папската енциклика премина успешно изпитанието.


Още от първият ден на публикацията, енцикликата предизвика реакции, както от политическата и икономическа сфера, така и от църковната, които са разнородни, многобройни и навременни. От областта на икономиката и журналистиката бяха направени много положителни оценки, а многобройни пояснителни статии предложиха ценни синтези, независимо сложността на текста. Политическият свят също изрази своята положителна оценка, изразена пред някои международни институции. Доказателство за това са важните и изобилни коментари и анализи от страна на икономисти, социолози и антрополози, белязани от голямата симпатия към антропологичният характер, посочен от Бенедикт ХVІ за всеки един процес на цялостно и дълготрайно развитие. От католическият свят и от християнският свят по принцип бе изразена не само благодарност и подкрепа на Светията Отец за Енцикликата, но също и цялостно споделяне на основите и насоките, които “Caritas in veritate” предлага на вярващите. Преди всичко на миряните, за една нов „икономически план” основан на учението на Социалната доктрина на Църквата.


Както при всеки Папски документ не липсват и критики за енцикликата. Те могат да бъдат разделени в две групи. В първата това са предимно много субективни наблюдения, отнасящи се до обема на текста, трудността на езика и количеството разгледани теми. Втората се отнася за опитите да се разбере същността на папското размишление. Въпреки това трябва да се отбележи, че до днес все още не съществува детайлна критика и цялостен текст, който да оспорва основите на развитите разсъждения в енцикликата. Най-сложната и задълбочена критика принадлежи на американският католически богослов Джордж Вигел, който определя папският документ като „разнороден”, защото е пълен с елементи подкрепящи „третият свят”. Но при по-добър прочит на енцикликата ще се види, че всички тези елементи, между които защитата на необходимостта от сътрудничеството между вярата и разума и всички социални въпроси, включително политическите и икономическите, са въпроси свързани с естеството на човешката личност.

svt/ rv  







All the contents on this site are copyrighted ©.