Бенедикт ХVІ: нацистките лагери и съвременния нихилизъм са следствие на отричането на Бог. Светците и мъчениците свидетелстват победата на любовта над смъртта

Героизма на християнските мъченици ни показва, че Божията любов побеждава злото и смъртта. Това каза Бенедикт ХVІ по време на молитвата Ангел Господен от Апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо. В своето размишление Папата предложи отново на присъстващите вярващи примера на някои светци, като Едит Щайн и Максимилиан Колбе, които през нацисткият режим, свидетелстват своята вяра в Христос със своята мъченическа смърт.

Нацистките лагери и съвременният нихилизъм са изключителен знак на злото и посочват какъв ужасен риск грози човека, когато забравя за Бог, подчерта Папата. Като доказателство за това, посочи фигурите на светците мъченици в литургичният календар за месец август: Света Тереза Бенедкита на Кръста; Едит Щайн, „родена в еврейската вяра и придобита от Христос в зряла възраст”; свети Максимилиан Колбе „син на Полша и на Свети Франциск от Асизи”, велик апостол на Дева Мария, и двамата убити в Освиенцим:
 
„Нацистките лагери, както всеки лагер на смъртта, могат да бъдат смятани за изключителен знак на злото, на адът на земята, чиито врати се отварят когато човек забрави за Бог и заема Неговото място, присвоявайки си правото да решава какво е добро и какво е зло и да дава живота и смъртта”.


Този тъжен феномен не е присъщ само на лагерите, подчерта Папата, а е по-скоро кулминационната точка на една широко разпространена действителност: 

„Светците, които припомних накратко, ни карат да се замислим за съществуващите дълбоки различия между атеистичния хуманизъм и християнския хуманизъм: антитеза която преминава през цялата история, но която в края на второто хилядолетие, чрез съвременният нихилизъм, достигна до един кръстопът; факт доловен и от големите писатели и мислители и широко демонстриран от събитията”.


Бенедикт ХVІ посочи радикалната разлика между християнският хуманизъм и онзи хуманизъм, отричащ Бог:


„От една страна, съществуват философии и идеологии, а също и все повече начини на мислене и действие, които възхваляват човешката свобода, като единственият принцип за човека и алтернатива на Бог, превръщайки по този начин човека в Бог. Но това не е истински бог, защото превръща произвола в собствена система на поведение. От друга страна, съществуват светците, които практикувайки Евангелието на любовта, дават смисъл на тяхната надежда; те показват истинският лик на Бог, който е Любов и същевременно посочват истинският образ на човека, сътворен по Божи образ и подобие”. 

Всички светци, особено мъчениците, допълни Бенедикт ХVІ, са „свидетели на Бог, който е любов” - онази любов „която обича до край и не държи сметка за полученото зло, а го побеждава с доброто”, подчерта Бенедикт ХVІ:

„От тях, най-вече от свещениците, можем да се научим на евангелски героизъм който ни насърчава да не се страхуваме да отдадем живота си за спасението на душите. Любовта побеждава смъртта!”. 

На края Светият Отец отправи молитва към Божията Майка, за да могат вярващите, и преди всички свещениците, да следват примера на Светиците, които свидетелстваха вярата до мъченическата смърт:

„Това е единственият начин да предложим на човешките и духовни инстанции един убедителен и изчерпалтелен отговор: този на любовта в истината". 

Между светците, които Църквата чества през тези, дни Бенедикт ХVІ припомни и Света Киара от Асизи, „горяща от Божествената любов във всекидневната молитвена жертва и живот”, както и свети Понциан Папа, свети Иполит свещеник и свети Лаврентий дякон. В поздравите на френски език Бенедикт ХVІ насърчи френско говорещите поклонници да се молят за свещенически звания, а на полски език изрази своята близост към онези, които този месец ще се отправят на поклонничество към светилището в Честохова и други светилища на Дева Мария.