Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Релативизмът е диктатура умъртвяваща разума

Свещениците да бъдат влюбени в Христос и бъдат посланици на надежда и помирение за всички: това молитвено призова Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, която проведе в апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо. Сред многобройните присъстващи бе и поклонническа група от Китай. Папата посвети катехистичната си беседа на Свети Жан- Мари Виане, чийто литургичен празник Църквата отбелязва на 4 август. По време на катехизиса Бенедикт ХVІ подчерта, че рационализма и релативизма не могат да отговарят на въпросите на човека за истината на съществуванието. В края на генералната ауденция Папата поздрави участниците в Международната среща „Младежите към Асизи.

********
В катехистичната беседа Бенедикт ХVІ разгледа живота на светият енорийски свещеник от Арс, на когото Църквата тържествено отбеляза 150 години от смъртта или по-скоро на неговото „раждане в Небесата”, каза Папата. Един „огромнен празник” в Рая „при влизането на един толкова ревностен пастир!” По повод 150-та годишнина Папата обяви и Годината на свещеника на тема „Христовата вярност, вярност на свещеника”. Бенедикт ХVІ припомни скромният произход на този светец, който на младини е работил на полето или е пасял стадото, но винаги "се е съобразявал с Божията воля, дори и в най-малките задължения”. На седемнадесет годишна възраст е бил все още неграмотен. Неговото желание е било да стане свещеник, но учението е било основното препятствие, причинило му не малко трудности, „неуспехи и много сълзи”:

„Достига до свещеническото ръкоположение след не малко препятствия и неразбирателства, благодарение на мъдри свещеници, които не се спират пред неговите човешки ограничения, а преминават отвъд, за да видят хоризонта на светостта в този наистина единствен по рода си младеж”. 

„В своето обикновено, но плодотворно пастирското служение– отбеляза Папата – този непознат енорийски свещеник от едно далечно селце в южна Франция, успя до такава степен да се уподоби със своето служение” и да се оприличи с Христос Добрият Пастир, отдавайки живота за своето стадо:
 
„Неговото съществувание е жив и особено въздействащ катехизис: при отслужване на Литургията, в обожанието пред дарохранителницата или прекараните часове в изповедалнята… В тайнството на покаянието разпознаваше, характерното и естествено задължение на свещеническият апостолат”.


Папата отговори и на някои съмнения относно „пасторалните методи на свети Жан-Мари Виане, които могат да изглеждат малко подходящи за настоящите социални и културни условия” и дали наистина днешния свещеник може да му подражава в един променен свят:
 
"Въпреки че времената се променят и много харизми остават присъщи на човека, съществува един начин на живот и едно въжделение, които всеки един от нас е призван да съхранява. Онова, което направи светец енорийският свещеник от Арс е огромната му любов към Христос. Истинската тайна на неговият пасторален успех е любовта към възвестената, отслужваната и изживяна евхаристийна Тайна, превърнала се в любов към Христовото стадо и към хората, търсещи Бог”. 

Свещеникът от Арс, посочи Папата, успя да отговори на жаждата на човека за истината в неговото време: един труден период, на „след революционна Франция”, изживяваща един вид „диктатура на рационализма” и имаща за цел да премахне присъствието на свещениците и на Църквата в обществото. В този контекст, допълни Папата, Свети Жан- Мари Виане – в годините на своята младост – живя в „героична нелегалност, преминавайки километри в ноща, за да участва в Светата Литургия. По-късно, като свещеник, показва чрез своят живот, че „господстващият тогава рационализъм не може да удовлетвори истинските нужди на човека, а оттам и невъзможността да бъде живян".

Ако преди 150 години е съществувала „диктатурата на рационализма - посочи Бенедикт ХVІ - днес в много среди се наблюдава един вид „диктатура на релативизма”. И двете са неподходящи да отговорят на желанието на човека да използва собствения разум, като отличителен и съставен елемент на неговата идентичност. Рационализмът бе неподходящ, обясни Папата, защото не обръщаше внимание на човешките ограничения и претендираше че разумът е мярка за всичко, превръщайки го в бог. Съвременният релативизъм притъпява разума, защото твърди че човешката личност, отвъд сферата на научното, не може да достигне до сигурност в познанието. Но днес, както и тогава – поясни Папата – „търсещият смисъл и съвършенство” човек се нуждае от изчерпателни отговори на основите въпроси, които продължава да си задава”. По този начин, независимо от промяната на времената, стилът и пороческата сила на енорийският свещеник от Арс остават непроменени и той „продължава да бъде убедителен пример за свещениците и всички нас”:
 
„Свещениците, като му подражават трябва да съхраняват и укрепват, ден след ден, своята съкровена връзка с Христос и насърчават всички към този съюз и съкровено приятелство с Христос. Само ако обичат Христос могат да докоснат сърцата на хората и ги отворят за милосърдната любов на Господа”.


Пре обичайните поздрави в края на аудиенцията, Бенедикт ХVІ припомни днешният църковен празник на посвещаването на римската базилика на Санта Мария Маджоре и призова да отправим поглед към Майката на Христос:


„Скъпи младежи, гледайте винаги към Нея, подражавайки и в изпълнението на Божията воля; прибягвайте с доверие към Нея, за да изпитате в моменти на изпитание силата на нейната закрила; поверете на Нея, скъпи младоженци, вашето семейство, за да бъде то винаги подкрепяно от нейното майчино застъпничество”.