На 6 септември Бенедикт ХVІ ще посети Витербо и Баньореджо, родният град на свети Бонавентура

На 6 септември Бенедикт ХVІ ще се отправи на апостолическо посещение в градовете Витербо и Баньореджо (Италия), чиято програма бе оповестена от Ватиканският пресцентър днес. Тази визита ще бъде по стъпките на Свети Бонавентура. Препълнената програма на еднодневната визита включва Света Литургия от 10.15 часа в Вале Фаул във Витербо, след която ще последва частно посещение на Светилището на Дева Мария. След Светилището Бенедикт ХVІ ще се отправи с хеликоптер към Баньореджио, родният град на Свети Бонавентура, чиито мощи се намират в Катедралата Свети Никола. Апостолическата визита ще приключи със среща с жителите на града на площад свети Августин.


Бенедикт ХVІ никога не е криел своето влечение към мисълта на Свети Августин и на августиновата школа, на която най-изтъкнат представител е францисканеца Свети Бонавентура. Но същевременно Бенедикт ХVІ не крие и интереса си към домениканеца Свети Тома Аквински и томистката школа. Двамата светци, които са живели през един и същи период, ХІІІ век, са начело на две различни, но допълващи се виждания. За свети Бонавентура пътят към Истината е божественото просветление, което е един „мистичен факт”. Необходима е – казва светеца – „благодатта, а не науката, въжделението а не интелекта, диханието на молитвата а не жаждата за четене”: истинската мъдрост може да бъде достигната само от онзи, който обича до такава степен Исус, че желае да сподели с Него Кръстът:

„Любовта вижда повече отколкото разумът… любовта вижда, любовта е око и опитът ни дарява повече отколкото размисълът. Този опит, Бонавентура го вижда в свети Франциск: това е опитът от едни смирен и напълно реалистичен живот; това е пътят извървян с Христос, приемайки Неговият кръст. В тази бедност и това смирение, в смирението което се живее също и в църковното общение, се намира познанието за Бог, което е по-възвишено от това постигнато чрез размишлението. В това познание докосваме наистина Божието сърце” (Генерална аудиенция 14 май 2008).


От своя страна Свети Тома Аквински, прави един „изключителен синтез” между разум и вяра: „разумът, озарен от вярата, намира сили за да се издигне до познанието на Бог и на духовните реалности”. По този начин, изправен пред съвременното общество, в което разумът се показва все по-слаб и все повече неспособен да признае „съществуването на която и да е истина” Бенедикт ХVІ насърчава „да се открие по един нов начин човешката рационалност”, да се положи по-голямо доверие в разума. От християните Папата иска те да могат да „изразяват основателността на тяхната вяра”, свидетелствайки я „чрез диалога вдъхновен от любовта”.


„Ако се вгледаме в съществуващите изобилия на избор, този на християнството също и днес е най-рационалният и най-хуманният. За това можем да изградим с доверие една философия, едно виждане за света, което да се базира върху този приоритет на разума, върху доверието че творителният Разум е любов и че тази любов е Бог”. (Среща с младежите от диоцеза на Рим – 6 април 2006).


Свети Бонавентура и свети Тома Аквински, двама големи богослова начело на две богословски школи, които векове наред се съпоставяха на богословско и философско ниво. Двама светци, които по различен начин дариха своят живот за Евангелието, за Исус, когото достигнаха заедно на небето през 1274 г.