Трето мисионерско пътуване

Третото мисионерско пътуване на Свети Павел (Деян. 18,23 – 21,26) продължава 5 години, от 52/53 г. до 57 г., по време на което преминава около 2500/3000 км., но за съжаление не познаваме с точност неговият маршрут. През първият етап на това трето пътуване, Павел посещава Галиция и Фригия, където желае да „утвърди във вярата” църквите основани по време на предишните две пътувания. След това Павел се отправя за най-важният етап на третото мисионерско пътуване, което ще продължи 2 години и 3 месеца, през които Апостола посещава Ефес, столица на римската провинция на Асия. По онова време Ефес е град с население около 300/400 хиляди души, притежаващ стадион с капацитет от 25 хиляди места, важен кръстопът за керваните. Тук се е намирал и храмът на Артемида-Диана, смятан за едно от седемте чудеса на света (Деян. 19,17), център на магия и суеверие. Именно поради това, страхувайки се че обръщането към християнството може да навреди на търговията с амулети, Деметрио, известен златар от градът, вдига бунт заедно с всички търговци от градът срещу новите проповедници, но той бива незабавно потушен от римските власти, които не са желаели безредици в градът (Деян. 19, 24-41).

В Ефес Павел кръщава в „името на Господа Исуса”, и утвърждава чрез полагане на ръцете, 12 ученика, получили само покаятелното кръщение на Йоан Кръстител (Деян. 19,1-7). Подпомогнат от неговите спътници в третото мисионерско пътуване (между които Тимотей, Епафра, Ераст, Гайо, Аристарко и Тит) Павел координира евангелизацията между „всички жители на Асия” (Деян. 19, 10), т.е. онази част от провинцията чийто център е Ефес, включваща седемте града цитирани в книгата Откровение на Свети Йоан (Откр. 1,11), а именно Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия и Лаодикия. Тук Павел извършва и чудотворни изцеления. Виждайки чудесата, които извършва Апостола, също и някои иудейските заклинатели-скитници се опитват да го имитират, но безуспешно.


През този важен период от третото мисионерско пътуване, Павел посещава още веднъж Коринт и след завръщането си отново в Ефес, решава да прекоси Македония за да достигне Гърция. Три месеца по-късно, обичайната юдейска конспирация го принуждава да с върне в Антиохия Сирийска, попречвайки му така да прекоси Македония. Предшестван и придружен от неговите спътници, от Филипи заминава за Троада. Тук по време на една дълга евхаристийна вечерна асамблея, в първият ден от седмицата, Павел възвръща живота на едно момче на име Евтих. Ето какво четем за този епизод в Деянията на Апостолите: „един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия етаж долу, и го дигнаха мъртъв. Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори до зори, и след това отпътува. В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха” (Деян. 20,7-12).

След Ефес мисионерите прекосяват Митилин, Самос, Трогилия и Милит. От този град Павел отправя послание до всички църковни презвитери на църквите основани от него, да го посетят в този град. Към тях Павел отправя третата от неговите големи речи, които намираме в Деянията на Апостолите (другите две речи се намират в глава 13 и глава 17). Това обръщение към църковните презвитери се смята за пастирското завещание на Апостола. В него Павел припомня своето служение в Асия (Деян 20, 18-20) и предсказва смъртта си (стих 22-27); насърчава към бдителност (стих 22-27), безвъзмездност и милосърдие (стих 33-35). Според тълкувателите на Светото Писание, това обръщение на Павел датира от 58 г. и Апостола бърза да се завърне в Ерусалим за Петдесятница. Всеки ден едно ново пристанище: Кос, Родос, Патара. С друг кораб достига до Тир; на следващата седмица заминава за Птолемаида, на следващият ден в Кесария. Всички го съветват да не се връща в Ерусалим, дори и едни пророк на име Агав го съветва да не завръща там. Но Павел е непоклатим в своето решение: „какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса. А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!” (Деян. 21,13-14).

След като се завръща в Ерусалим, Павел бива приет и приютен в домът на Мнасон Кипрянин, едни от неговите първи ученици; посещава Яков и презвитерите и им предоставя събраните средства от пътуването. Яков го съветва да посети Ерусалимският храм, за да освободи от едни обет четирима Христови последователи и да успокои традиционалистите. В храмът Павел бива разпознат от юдеите от Асия, който се изправят срещу него, причинявайки жестоки безредици. За да успокои безредиците се намесва римският хилядник, който арестува и вкарва Павел в затвора. Но преди това му позволява да се защити от издигнатите срещу него обвинения. В своята защита Павел изтъква своето римско гражданство, което му дава правото да бъде съден от римски съд, за което Павел трябва да бъде изпратен в Рим. От този момент нататък започва „страданието на Павел” (Деян. 21-28), което ще има много общи точки със Христовото страдание”.
Светла Чалъкова