САЩ: Голям интерес към третата папска Енциклика Caritas in veritate

Вече трета седмица третата папската Енциклика Caritas in veritatе, продължава да привлича интереса на американският печат. Анализите, коментарите и мненията са повече от 1800 текста, почти всички видими в интернет пространството и много от тях носят подписа на видни личности. Американският печат е може би този, който посвети най-голямо пространството на папската Енциклика, и не само в главните национални печатни издания, но също и в поместните. Приносът в дебата от страна на миряни, икономисти, социолози, историци, богослови и преподаватели е забележителен. Като се оставят настрана критиките – почти всички свързани с критиката на Джордж Вигел публикувана на страниците на National Review, която определя папският документ като „разнороден” защото е пълен с елементи подкрепящи „третият свят” – по-голямата част подчертава нейната основна характеристика: социалният въпрос видян, анализиран и представен като цялостен антропологичен въпрос, от който произлизат моралните, културни и духовни отговори, които се редуват около понятието за човека видян през погледа на Твореца. Само човешката личност, чиято идентичност се долавя на светлината на разума и вярата, които взаимно се допълват, може да позволи разрешаването на големите, наложителните и сложни проблеми на развитието, избягвайки по този начин лицемерието, митовете и отклоненията на икономическите процеси (№ 75 и 78). Парадоксален е факта, че в „страната на капитализма по антомазия”, малко са тези, които са прочели Енцикликата, така както това е направено в другите държави, като оценка на механизмите и правилата в тази система. „Мисълта на Папата не влиза в категориите на капитализма или на социализма нито може да бъде зачислена към Демократи или Републиканци”, отбелязва Рос Дудат на страниците на New Yourk Times. Още от първите направени анализи се забеляза, че Папата желае да премине извън тези граници: „към една нов икономически замисъл, който да предначертае развитието по глобален начин, базирайки се на моралната основа и на отговорността пред Бог и човек като Негово създание. За много от анализаторите, размишленията на Папата върху абсолютизма на техниката (№ 66-77), който както поясни самият той по време на молитвата Ангел Господен от 12 юли „намира своят максимален израз в някой практики насочени срещу човешкия живот”, са най-силният и оригинален призив на документа. Също и икономиката, отбелязват някой анализатори, преди всичко ако е видяна като „основна дейност за печалба”, може да се превърне и често се превръща само в една „техника” (на печалба), която не само унижава човешкото достойнство, но причинява пагубни ефекти в сферата на развитието и поради това „материалната и механична концепция за човешкият живот” е присъстваща в много от статиите. Накрая трябва да се отбележи, че въпросът за пазарът, разгледан в Енцикликата на Бенедикт ХVІ, е най-често срещаната тема в дебата. Наблюдава се едни вид възвръщане на съзнанието, в някой случаи и самокритично, за краят на една епоха в която властваше пазарът без правила. Съществуват дори мнения, според които Енцикликата е трябвало да бъде още по-категорична относно този въпрос. Самуел Грег от Action Institute, подчертавайки важността на връзката между пазарът и етиката отбелязва, че Бенедикт ХVІ не само предлага една голяма истина, но предоставя също и едно разрешение: пазарна икономика, която поставя своите корени в съзнателното приемане на определени морални ценности, базирани на понятието за човешката личност, без които икономиката може да навреди както на общото благо така и на самата себе си (№ 66).