Църквата чества света Бригита мистичка и покровителка на Европа

Съпруга и майка, благородница посветила се на бедните, мистичка на Христовото страдание, светица и покровителка на Европа. Всичко това е Света Бригита, чиято памет Църквата отбелязва на днешният ден.


„Мистичката на севера”, „говорителката на Бог”, така днес Света Бригита се представя пред очите на вярващите. Родена в Швеция през 1303 г., потомка на благородническо семейство, съпруга и майка на осем деца. Заедно със своят съпруг основава болница и лично се грижи за болните. Образована и мъдра, раздава съвети на монарсите без да пренебрегва бедните, на които се посвещава неуморно. След смъртта на нейния съпруг, Бригита основава ордена на Пресветия Спасител. През 1349 г. напуска Швеция и се премества в Рим. Посещава много свети места в Италия като Асизи, Бари и Светилището на Свети Михаил Архангел. Последното поклонничество на света Бригита е в Светата Земя. Но каква е харизмата на тази мистичка ни разказва монс. Микеле Джулио Машарели, богослов и автор на многобройни книги за Бригита от Швеция:


„Харизмата на Бригита е много сложна, защото е пример между харизма и звание. Тя е жена, която е била майка на осем деца, мирянка, мистичка, богупосветена, дипломатка, следователно става въпрос за една богата харизма. Тя вдъхновява както монашеската духовност, така и поемането на задължения в света. Друга характеристика, на която наблегна много тогавашният кардинал Ратцингер на конгреса през 1991 г. посветен на актуалността на Бригита, е че тя представлява както жената, така и светицата в нормалния живот, защото е живеела християнството по нормален начин. Големите звания на Бригита – Кръста и набожността към Дева Мария – са доказателство за тази нармалност".


Бригита умира на 23 юли 1373 г.; осемнадесет години по-късно, през 1391 г., Папа Бонифаций ІХ я провъзгласява за светица. На 1 октомври 1999 г., с Motu Proprio, Йоан Павел ІІ я обявява за покровител на Европа заедно със света Катерина Сиенска и Света Тереза Бенедета Кръстна (Едит Щайн). Бригита се превръща в пример за подражание за Старият континент, тази която може да посочи пътят по който да вървим:


„Бригита е пример за женственост. Тя е жена, която показва че женският гений – за християнството, но също и за гражданското и политическо общество – е богатство който все още трябва да се открие. След това идва семейството: Бригита е богата на деца, както и на възпитание. Силно и същевременно нежно възпитание. Те също и една прозорлива жена: предлага на Европа, която ако желае да излезе от трудностите, трябва да следва пътят на възпитанието и милосърдието, защото тя е жена изпълнена с огромно милосърдие. Накрая е красотата: тя успява да съзерцава Възкръсналият, без да обръща поглед от Неговото обезобразено лице, защото го обича. Успява да направи красиво това което обича".


По време на своят живот, шведската мистичка безспирно се бори за завръщането на Папата от Авиньон, но не успява да види реализирана тази нейна мечта. Важни са също и мистичните откровения, които я отвеждат да разговаря с Исус. В този контекст Бригита се поставя в служба за единството на християните:

„Тя посочва по-скоро пътят на диалога, което означава да гледаме това което ни обединява и това което е най-важно да намерим в Кръста, центърът на икуменизма. Сериозният икуменизъм трябва да насочи своето внимание към Кръста. Кръстът е икуменическият стълб, опорната точка за икумениста: Христос е в центъра и в центърът на центъра стои Кръста. Дърво без корен, което носи изобилен плод".