Свещеникът: преди всичко син, а после баща за мнозина

Това казва коментирайки Годината на свещеника монс.Масимо Камизаска, съветник в Конгрегацията за клира. От двайсет и две години, казва, се занимавам с подготовката на младежите за свещенство и можах да позная в детайли пътя на повече от сто свещенически звания, истински или само предполагаеми, както и да направя много открития за началото и напредъка на едно звание в сърцето и в ума на един младеж. Първото нещо което открих, разказва прелатът, е че въпреки че всички мои младежи бяха постъпили в семинарията след защита на диплома или няколко години работа, първите знаци за званията се проявяват твърде рано, между 10 и 15 годишна възраст. Това, което се случва е, че редица други интереси, влечения и срещи типични за младежката възраст, задушават тази начална интуиция. Впрочем, допълва, дори това, което изглежда противоречиво, не угасва задължително семето посято от Бог. Всички познаваме, разказва още монс.Камисаска, онези потоци, които няколко километра след извора се скриват между скалите и изглеждат изчезнали завинаги. В действителност именно вървейки по този подземен път водите се обогатяват с ценни минерални соли. Тези потоци вода често пъти се появяват между скалите на високите планини и накрая слизат в долината, за да продължат своя път на пълноводни реки. Така едно звание, което изглежда погребано, се появява от благодатта на една нова среща. В детството, юношеството и младостта често пъти решаващата среща е тази с някой свещеник.

Обикновено Бог не насърчава в един младеж идеята за свещенство, разказва монс.Камисаска, насърчава обаче срещата с един свещеник. С други думи хипотезата за свещенството се ражда в един младеж от очарованието на целостта, която вижда в един свещеник. Той не е впечатлен толкова от това, което свещеникът върши, а по-скоро от това, което свещеникът е. А кой е свещеникът за един младеж? Той е един баща. В свещеника младежът вижда един човек, който посредством това, което върши, показва един специален интерес към хората, които стоят пред него, един интерес, който не се ограничава с особените аспекти на техния живот, а е безкористният интерес към личността, към нейната лична съдба. Това е, с което Бог си служи, за да породи в него хипотезата за свещеническото звание.

Живеем в едно общество, в което постепенно изчезва фигурата на бащата, фигурата на този, който авторитетно придружава сина в битката на съществуването с позитивен и конструктивен дух. А плодовете на това отсъствие на бащината фигура, изтъква прелатът, се виждат за съжаление в растящата несигурност на младежите, в тяхното продължаващо закъснение да излязат от юношеството. Младежът е привлечен от зрелостта на свещеника, от неговия авторитет, от факта как посреща живота. Дори живеейки редом до него, свещеникът има нещо, което той, младежът, няма и би искал да има, не е, а би искал да бъде. По-голямата част от младежите от моята семинария, разказва, са белязани от присъствието на свещеници, които не са ги отдалечавали от техния нормален живот, а са ги придружавали, показвайки им как учението, чувствата, трудностите, проектите за бъдещето, и всичко друго е вярно, по-хубаво и по-истинско, по-голямо, когато следват Христос.


Когато един нормален живот бива гледан отвътре, тогава може да се разбере необикновеността на Исус. Именно това впечатлява един младеж: когато вижда в свещеника не един специалист в молитвата, в литургията, нито дори само един организатор на игри или екскурзии, а един истински човек, който в Христос е намерил най-истинското развитие на своя разум и пълнотата на своя сантиментален живот. Остава в цялата негова истина очарованието на отслужването на тайнствата, видени в началото като нещо изключително тайнствено и необикновено, но въпреки това привличащо.


Защо виждайки една нова фигура на баща младежът открива своето призвание? Защото, подчертава монс.Камисаска, долавя че девствеността означава да бъде баща на много хора, защото е една реална възможност за неговия живот, една възможност за красота, за полза, за радост. За един младеж е много важно да види свещеника работещ в общността, на която той самият е член. Неговото бащинство се открива в ролята на водач, която свещеникът живее, в любовта с която придружава хората ден след ден в тяхното съществуване. Наблюдавайки този баща, този водач в изпълнението на неговата задача, един младеж подготвя почвата за семето на званието, което Духът може да посее в неговото сърце, за желанието да бъде баща, водач и свидетел, какъвто е този свещеник".
Превод Йорданка Петрова